Снежен крах

Сега са много по-близо до „Ентърпрайз“, отколкото очакваше. По време на битката покриха много метри вода и се бяха приближили повече от необходимото. Всъщност Хиро вече е отвсякъде обкръжен от Сала. Горящите останки от коктейла „Молотов“ осигуряват мъждива, трепкаща светлина, която осветява лодките, оплели се в мрежата наоколо.

Хиро не смята, че ще е мъдро да изкара яхтата обратно в открито море. Там конкуренцията му идва в повече. Куфарът, служещ като енергиен източник на Разума и временен склад за муниции, лежи отворен на палубата до него, а на цветния му монитор пише: Съжаляваме, получи се фатална системна грешка. Моля презаредете и опитайте пак.

А после пред погледа на Хиро той напълно сдава и умира от снежен крах.

Един от картечните откоси е покосил Вик и той също е мъртъв. Наоколо още половин дузина лодки се носят по вълните, уловени в паяжината — до една хубави яхти. Но всички те са празни черупки — свалили са им моторите и всичко останало. Също като мюрета пред укритието на ловеца. На шамандурата наблизо стърчи написана на ръка табела с надпис „ГОРИВО“ на английски и на други езици.

По-навътре в морето няколко от корабите, които по-рано ги преследваха, обикалят около паяжината. Те знаят, че не могат да влязат — тук е царството на черните гресирани плувци, паяците в паяжината, които са мъртви почти до един.

Ако той се качи на самия Сал, няма как да е по-зле от това. Нали?

Яхтата си има малка лодка — от най-маломерните надуваеми моторници с малък извънбордов мотор. Хиро я спуска на вода.

— Идвам с теб — обажда се глас.

Хиро се извърта, вадейки пистолета, и се оказва, че е насочил дуло в лицето на филипинчето. Момчето примигва, като че малко е изненадано, но не особено уплашено. В края на краищата, мотало се е с пирати. Ако става въпрос, не се шашка особено и от всички трупове на яхтата.

— Ще бъда твой водач — казва момчето. — Ба ла зин ка ну па ра та…

52

Уай Ти чака толкова дълго, че започва да си мисли дали слънцето не е изгряло. Но знае, че няма как да са минали повече от два-три часа. В известен смисъл това дори няма значение. Нищичко не се променя: музиката свири, видеозаписът с анимацията се превърта и отново започва, мъже влизат, пият и внимават да не ги изловят, че я зяпат. Все едно е прикована за масата — няма начин да намери обратния път оттук. И затова седи и чака.

Изведнъж Гарвана застава пред нея. Преоблякъл се е — носи мокри и хлъзгави дрехи, вероятно от животинска кожа. Лицето му е червено и мокро от пребиваването на открито.

— Свърши ли си работата?

— Нещо такова — отвръща той. — Направих достатъчно.

— Как така достатъчно?

— Ами защото не обичам, когато съм на среща с момиче, да ме викат заради глупости — казва той. — Така че оправих нещата там, позицията ми е „нека неговите гноми да се занимават с подробностите“.

— Аз пък си прекарах страхотно тука.

— Извинявай, бебчо. Да се махаме — казва той с напрегнатия, принуден тон на мъж, получил ерекция.

— Да вървим в Ядрото — предлага той, след като излизат на хладния въздух на горната палуба.

— Какво има там? — пита тя.

— Всичко — отговаря той. — Хората, които управляват цялото това място. Повечето от тези — той посочва с ръка целия Сал — не могат да ходят там. Аз мога. Искаш ли да го видиш?

— Разбира се, защо не — отвръща тя и се мрази, задето звучи като такава лигла. Но какво друго да каже?

Той я повежда по дълга, огряна от луната поредица от мостчета навътре към големия кораб в средата на Сала. Тук почти става за скейтборд, но трябва да си наистина добър.

— Защо си по-различен от другите? — пита Уай Ти. Изтърсва го, без много-много да му мисли. Но въпросът изглежда смислен.

Той се разсмива.

— Аз съм алеут. В много отношения съм различен…

— Не, имам предвид, че мозъкът ти работи по друг начин — обяснява тя. — Не си изперкал. Нали се сещаш за какво ти говоря? Цяла вечер не си споменавал Словото.

— Ние правим едно нещо с каяците — все едно сърфираш — казва Гарванът.

— Така ли? И аз сърфирам, сред колите.

— Ние не го правим за удоволствие — обяснява Гарванът. — То е част от нашия живот. Придвижваме се от остров на остров, като сърфираме по вълните.

— И с нас е същото — казва Уай Ти, — само дето се придвижваме от единия франчулат до следващия, като сърфираме с коли.

— Виждаш ли, светът е пълен с неща, по-могъщи от нас. Но ако знаеш как да хванеш превоза, можеш да ходиш на разни места — казва Гарвана.

— Така си е. Тотално съм съгласна с тебе.

— Тъкмо това правя с Правчовците. Донякъде съм съгласен с религията им. Но не с всичко. Но движението им притежава голяма мощ. Имат много хора, пари и кораби.

— И ти сърфираш върху него.

— Да.

— Това е готино, разбирам те. Какво се опитваш да постигнеш? Питам те за истинската ти цел.