Снежен крах

— Като например увисване в изгнила и покрита с тиня товарна мрежа между два кораба, клатушкащи се в различни посоки, без нищо под нас освен ледена вода, гъмжаща от чумави плъхове, токсични отпадъци и китове-убийци. Някакви въпроси?

— Да — обажда се Рибешкото око. — Може ли да си вървя?

Добре. Щом и Рибешкото око го е страх, значи и Хиро го е страх.

— Спомнете си какво стана с един пират на име Брус Ли — припомня им Елиът. — Той беше добре въоръжен и силен. Един ден спря до сал с бежанци — търсеше си дупе за надупване — и преди да се усети, умря. Сега много хора искат да направят и с нас същото.

— Тия нямат ли си нещо като ченгета? — пита Вик. — Чувам, че имали.

С други думи, Вик доста време е утрепал в гледане на филми за Сала на „Таймс Скуеър“.

— Хората на „Ентърпрайз“ действат малко в стил „Гняв Божи“ — обяснява Елиът. — По периферията на самолетоносача са монтирани картечници — картечници тип „Гатлинг“ като Разума, но стрелят с по-големи куршуми. Първоначално са били монтирани за сваляне на ракети „Екзосет“. Удрят със силата на метеорит. Ако някой се опита да заплашва Сала, те ликвидират проблема. Но малко убийства и бунтове не са достатъчни, за да привлечеш вниманието им — виж, друго си е дуел с ракети между съперничещи си пиратски организации.

Изведнъж ги уцелва лъч на прожектор, толкова голям и мощен, че ги заслепява.

После отново става тъмно. Изстрелът от оръжието на Вик блясва и отеква над вълните.

— Добър изстрел, Вик — похвалва го Рибешкото око.

— Наркотрафикантска лодка — казва Вик, докато гледа през вълшебния си мерник. — С петима на борда. Идва насам. — Пак изстрел. — Поправка, четирима на борда. — Бум. — Поправка, вече не идват насам. — Бум. Огнено кълбо изскача от океана на петдесет-шейсет метра от тях. — Поправка, лодка няма.

Рибешкото око се размива и започва да се пляска по бедрата.

— Записваш ли всичко това, Хиро?

— Не — отвръща Хиро. — Няма да се запише.

— О — Рибешкото око се слисва, все едно това променя всичко.

— Това е първата вълна — посочва Елиът. — Богати пирати в търсене на лесна плячка. Но те имат много да губят и се плашат лесно.

— Още една голяма яхта — обажда се Вик. — Тя обаче обръща.

Пронизителният вой на извънбордов мотор надделява над плътното боботене на техния дизел.

— Втората вълна — продължава Елиът — ужким-пиратите. Идват много по-бързо, така че бъдете нащрек.

— Това нещо е оборудвано с радар с милиметрови вълни — обажда се Рибешкото око. Хиро го поглежда — сиянието от вградения екран на „Разума“ осветява отдолу лицето му. — Виждам ги все едно е бял ден.

Вик стреля няколко пъти, вади пълнителя и слага нов.

Моторница ги подминава, тичайки по вълните и ги обстрелва с мижави лъчи от фенерчета. Рибешкото око дава два кратки залпа с „Разума“, вдига облаци топла бяла пара в студения нощен въздух, но не улучва.

— Пести си боеприпасите — съветва го Елиът. — Дори и с „Узи“ не биха могли да ни уцелят, ако не намалят малко скоростта. А ти не можеш да ги уцелиш дори и с радар.

Втора моторница профучава покрай тях от другата страна, по-близо от първата. И Вик, и Рибешкото око се въздържат от стрелба. Чуват как ги заобикаля и завива обратно.

— Тия двете лодки се срещат — докладва Вик. — С тях има още две. Общо четири. Разговарят.

— Набелязани сме — обажда се Елиът — и сега планират тактиката си. Следващия път ще е наистина.

Секунда по-късно два фантастично силни гърмежа отекват от задната част на яхтата, където се намира Елиът — придружени с кратки светлинни проблясъци.

Хиро се обръща и вижда как на палубата се строполява тяло. Не е Елиът. Елиът клечи там, стискал огромния си патлак за камбала.

Хиро притичва, поглежда мъртвия плувец в мъждивата светлина, процеждаща се през облаците. Плувецът е гол, ако не броим дебелия черен налеп от грес и колан със затъкнати в него пистолет и нож. Продължава да стиска въжето, с което се е изтеглил на борда. Въжето завършва с кука, закачена за изкорубеното, изпотрошено фибростъкло отстрани на яхтата.

— Третата вълна малко подрани — установява Елиът с писклив, разтреперан глас. Толкова се старае да звучи хладнокръвно, че ефектът е тъкмо обратният. — Хиро, в тази пушка има още три патрона и ще запазя последния за тебе, ако още някой от тия гадове се качи на борда.

— Съжалявам — казва Хиро и изважда късия уакизаши. Щеше да се чувства по-добре, ако в другата ръка стискаше деветката, но му трябва свободна длан, за да се крепи да не падне зад борда. Прави една бърза обиколка на яхтата, търси още куки и намира една от другата страна, закачена за перилата, закачена за обтегнато въже, което се губи в морето.

Поправка: обтегнат кабел. Мечът му няма да го пререже. И е толкова обтегнат, че не може и да го откачи.