Снежен крах

Прекосяват голяма, широка платформа. Изведнъж той минава зад нея, ръцете му обгръщат тялото й и той я придърпва към себе си. Пръстите на краката й едва докосват земята. Усеща допира на хладния му нос в слепоочието си и горещият му дъх в ухото си. Изтръпва чак до върховете на пръстите на краката си.

— Краткосрочната или дългосрочната цел? — прошепва той.

— Ъъ… дългосрочната.

— Имах един план — да пусна атомна бомба на Америка.

— О… Ами, малко е грубичко — казва тя.

— Може би. Зависи от настроението ми. Освен тази нямам други дългосрочни цели. — Всеки път, когато прошепне нещо, дъхът му отново гъделичка ухото й.

— Ами средната?

— След няколко часа Салът ще се разпадне — казва Гарвана. — Отиваме в Калифорния и си търсим прилично място за живеене. Разни хора могат да се опитат да ни спрат. Моя работа е да помогна на хората да пристигнат на брега живи и здрави. Така че би могла да кажеш, че отивам на война.

— Срамота — смънква тя.

— Така че ми е трудно да мисля за нещо, освен за тук и сега.

— Да, знам.

— Наех хубава стая, за да прекарам в нея последната си нощ — казва Гарвана. — Там има чисти чаршафи.

„Няма да е задълго“ — мисли си тя.

Мислеше, че устните му ще са студени и корави като на риба. Но е шокирана от топлината им. Всяка част от тялото му пари, сякаш това е единственият начин, по който той се топли в Арктика.

Около трийсет секунди след началото на целувката той се навежда, обвива кръста й с яките си като бедра ръце и я вдига във въздуха. Краката й се отлепят от палубата.

Тя се боеше, че той ще я отведе на някое ужасно място, но излиза, че е наел цял товарен контейнер високо горе в една от частите на Ядрото. Мястото е като луксозен хотел за големите клечки от Ядрото.

Тя се опитва да реши какво да прави с краката си, които висят във въздуха. Не е съвсем готова да го обвие с тях — рано е още. После усеща, как те се разкрачват — много, много широко. Бедрата на Гарвана сигурно са по-широки от кръста му. Вдигнал е единия си крак, мушнал го е под чатала й и е стъпил на стол, и тя язди бедрото му, а с ръце притиска тялото й до себе си, стиска я и отпуска, стиска и отпуска, и тя безпомощно се люлее напред-назад, а цялата й тежест пада върху чатала. Един огромен мускул — горната част на квадрицепса му — се извива нагоре от мястото, където е прикрепен към тазовата му кост. Той я люлее и я притиска все по-близо и силно до себе си, най-сетне тя се нахлузва върху мускула, той я притиска толкова силно, че тя усеща шевовете по чатала на комбинезона си, усеща монетите в джобчето на черните джинси на Гарвана. Когато той плъзва длан надолу, като продължава да я притиска, и стисва с две ръце дупето й — дланите му са толкова големи, че все едно стиска кайсия. Пръстите му са толкова дълги, че я обгръщат и проникват в цепката. Тя се люшва напред, за да се измъкне, но няма къде да отиде, освен в тялото му. Откъсва устни от неговите и лицето й се плъзва по изпотената му широка, гладка, неокосмена шия. Не може да се сдържи и издава скимтене, което преминава в стон — и разбира, че няма как да му се измъкне. Защото тя никога не издава звуци по време на секс, но този път не може да се удържи.

И след като го е решила, вече няма търпение да продължи. Може да движи ръце и крака, но средната част на тялото й е прикована и не може да мърда, докато Гарвана не я раздвижи. А той няма да я раздвижи, докато тя не го накара да го поиска. Затова се залавя с ухото му. Това обикновено върши работа.

Той се опитва да се отдръпне от нея. Гарвана да се опитва да избяга от нещо! Тази идея й допада. Ръцете й са силни като на мъж — заякнали са от стискането на харпуна по магистралите. Тя стисва главата му като в менгеме, притиска чело в слепоочието му и започва да обикаля с връхчето на езика си надипленото ръбче на външното му ухо.