Снежен крах

Когато се качиха на първия кораб от Ядрото, се изкачиха по една стълба от морското ниво горе на палубата. Оттам минаха по едно мостче към вътрешната част на друг кораб и Гарвана я преведе през мястото, сякаш е минавал оттук милион пъти. И след като минаха по още едно мостче, се оказаха в онази част с контейнерите, където беше и неговият. А вътре си беше съвсем като в шибан хотел: пикола с бели ръкавици мъкнеха багажа на костюмари, имаше си рецепция и всичко. Все пак си беше кораб — всичко беше от стомана, пребоядисвана милион пъти — но нищо подобно на онова, което тя очакваше. Имаше дори и малка хеликоптерна площадка, където костюмарите слизаха и се качваха. До нея беше паркиран хеликоптер с емблема, която тя беше виждала и преди — Предприятия за нови разработки „Райф“. ПНРР. Хората, които й дадоха плика, за да го отнесе в щаба на ООКИК. Сега всичко се навързва: федералните, Л. Боб Райф, Райските врата на Преподобния Уейн и Салът, всички те са част от една и съща сделка.

— Кои, по дяволите, са всичките тези? — попита тя Гарвана, щом видя хеликоптера. Но той й изшътка.

Тя го попита пак по-късно, докато обикаляха и търсеха стаята си, и той й каза: всичките тези типове работят за Л. Боб Райф. Програмисти, инженери, специалисти по комуникациите. Райф е важна клечка. Трябва цял монопол да ръководи.

— Райф тук ли е? — попита тя. Разбира се, разиграваше театро — вече се беше досетила, че е тук.

— Шшт — отговори й той.

Информацията си я бива. На Хиро ще му хареса, стига да успее да му я предаде. А дори и това ще е лесно. Не й беше хрумвало, че тук, на Сала, има терминали за Метавселената, но на този кораб има цяла редица от тях, за да могат гостуващите костюмари да държат връзка с цивилизацията. Тя трябва само да се добере до някой от тях, без да събуди Гарвана. Което сигурно ще е сложно. Много зле, че не може да го упои с нещо като по филмите за Сала.

И тъкмо тогава идва прозрението. То изплува от подсъзнанието й като кошмар. Или както когато излизаш от къщи и половин час по-късно се сещаш, че си оставил чайник да ври на котлона. То е студена лепкава реалност, и тя не може да направи нищичко.

Най-сетне се е досетила какво е това чувство, което я бе подразнило за миг точно преди самото чукане.

Нямаше нищо общо с предпазването от забременяване. Нито с хигиената.

Нейната дентата. Последният фронт на персоналната самозащита. Заедно с кучешките медальони на Чичо Енцо, последното нещо, което Правчовците не й взеха. Не й я взеха, защото не вярват в претърсването на отвърстията.

Което означава, че в мига, в който Гарвана влезе в нея, една съвсем миниатюрна подкожна игличка незабелязано е проникнала в издутата фронтална вена на пениса му и е изстреляла автоматично в кръвния му поток коктейл от силни наркотици и депресанти.

Уцелиха Гарвана с харпун точно там, където най не е очаквал, и сега има да хърка поне четири часа.

Леле-мале, как ще се ядоса после.

53

Хиро си спомня предупреждението на Елиът: не се качвай на Сала без водач-местен. Това хлапе сигурно е бежанец, когото Брус Ли е подбрал от някоя филипинска махала на Сала.

Името на хлапето е Трансубстанциасион. Трани на галено. Той се качва в лодката още преди Хиро да му нареди.

— Чакай малко — спира го Хиро. — Първо трябва да стегнем багажа.

Хиро рискува да запали едно малко фенерче и го използва, докато рови из яхтата и подбира ценни неща: няколко бутилки с (предполагаемо) годна за пиене вода, храна, допълнителни муниции за пистолета. Взема и една от куките и навива спретнато въжето. Май на Сала може и да му потрябва.

Има да свърши и още една работа и не изгаря от нетърпение да я свърши.

Хиро е живял на много места, където мишките и дори плъховете са създавали проблеми. И е свикнал да се отървава от тях с капани. Но после нещо му тръгна накриво. Посред нощ капанът хлопваше, а после вместо тишина чуваше жално пищене, мятане и блъскане, докато уловеният гризач се опитваше да се замъкне обратно на безопасно място с капана, приклещил някаква част от анатомията му, обикновено главата. Когато си станал в три часа сутринта и си намерил на плота в кухнята жива мишка, оставяща диря от мозъчна тъкан по мушамата, е трудно да заспиш отново и затова сега той предпочита отровата.

Нещо в същия дух — тежко ранен човек, последният, застрелян от Хиро — се мята по палубата близо до носа и бърбори.

Повече от всичко на света Хиро иска да се качи в лодката и да се махне от тази личност. Той знае, че за да се качи горе и да му помогне, или да съкрати мъките му, ще се наложи да го освети фенерчето, и тогава ще види нещо, което никога не ще успее да забрави.

Но е длъжен да го направи. Преглъща два пъти, защото вече се задавя, и следва лъча на фенерчето към носа.

Много по-зле е, отколкото очакваше.

Този човек очевидно е получил куршум някъде между очите, който е бил прицелен нагоре. Всичко над тази точка е отнесено. Хиро гледа разрез на долната част на мозъка му.

Нещо стърчи от главата му. Хиро мисли, че са парчета от черепа или нещо такова. Но то е прекалено гладко и с правилна форма.