Собствено правосъдие

— Така си и знаех! — възбудено извика вестникарят. — Мисля, че имам представа за истинската му самоличност. Материалът ми е готов и…

Не довърши изречението, а смаяно се втренчи в служебните карти на Анабел и Алекс, тикнати под носа му.

— Няма да публикуваш дори сричка от това, с което разполагаш, Тримбъл! — мрачно отсече Анабел.

— Не се опитвайте да ме заплашвате! — отстъпи крачка назад вестникарят.

— Не ви заплашваме, а само ви предупреждаваме! — обади се с гробовен глас Алекс.

— За какво?

— Ако публикувате и една дума за това, което се случва тук, и тя навреди на нашия човек, много бързо ще се озовете в Замъка!

— В Замъка ли? Какъв замък?

— Левънуърт.

— Но той е военен затвор!

— В който има специално отделение за хора, застрашили националната сигурност — все така мрачно отговори Алекс, едва сдържайки усмивката си. — За протокола бих добавил, че от мен зависи дали ще влезете в тази категория.

— Къде остана Първата поправка?

— А случайно да си чувал за Втората? — заплашително избоботи Рубън и отметна якето си, под което проблесна тежкият пистолет.

— Исках да кажа… — объркано запелтечи Тримбъл. — Всъщност нищо, забравете!

— Тримбъл? — докосна ръката му Анабел.

— Да? — колебливо я погледна той.

— Вървете си у дома. Още сега, преди да сте пострадали.

Вестникарят побърза да излети през вратата, а тя се извърна към Тайри.

— Мисля, че е време да разберем къде превръщат наркоманите в магарета.

71

Тайри тръгна напред с патрулната кола, следван от микробуса. Спряха на около осемстотин метра преди входа на фермата.

— Оттук ще вървим пеша — обяви шерифът. — Не искам да подплашим никого, а до появата на миньорите има още време.

Започнаха да си пробиват път сред гората и излязоха там, където граничеше с двора на къщата. Беше тъмна. Пред нея бяха паркирани пикапът и миникупърът на Аби.

— Отзад има черен път, който води до един изоставен хамбар — обясни полугласно Тайри. — Предлагам да наблюдаваме и него, просто за всеки случай.

Рубън, Хари и Кейлъб поеха натам, следвайки инструкциите на шерифа.

Двете групи заеха позиция и зачакаха. Времето сякаш спря.

— Четири сутринта — промърмори след доста време Алекс, поглеждайки часовника си. — Според мен няма да се случи нищо. Може би не всяка нощ пренасят наркотици.

Тайри кимна и раздвижи изтръпналите си крайници.

— Вероятно са отложили доставката след убийството на Шърли.

В този момент при тях дотича Хари.

— Открихте ли нещо? — възбудено попита Алекс.

— Да, въпреки че наоколо няма жива душа — отвърна Фин. — Последвайте ме.

Не след дълго се присъединиха към Рубън и Кейлъб, които чакаха в близост до хамбара. Хари посочи към гората срещу входа.

— Там е минавал някой. Има пречупени клони и смачкани храсти.

— Да видим — каза Тайри и тръгна с фенерче в ръка. Откачи резервното от колана си, подаде го на Алекс и добави: — За пръв път в живота си работя с федерален агент.

— И аз с шериф — каза шеговито Алекс.

Не след дълго излязоха на черен път, който пресичаше гората.

— Вижте! — прошепна Анабел.

Беше джипът на Нокс.

Изтичаха към него и започнаха да го оглеждат.

— Документите за наем липсват — обяви миг по-късно Тайри. — Имате ли представа на кого е?

Съобразявайки със светкавична бързина, Анабел хвърли кос поглед към приятелите си.

Дали това имаше нещо общо с наркопласьорите? Нима Нокс бе успял да открие Оливър и да го ликвидира? Но ако беше така, какво търсеше тук джипът му? Дали пък Оливър не го беше убил?

— Не — отвърна на глас тя.

Секунда по-късно Тайри откри петна кръв.

— Тук, тук и тук — каза той, насочвайки фенерчето към различни места в кабината.

— Това не е добре — направи една очевидно ненужна констатация Кейлъб.

Сърцето на Анабел се сви. Беше ясно, че един от двамата е бил ранен, а може би и убит. Но кой?

Поеха по пътечката, която започваше от калните коловози и изчезваше нагоре, към билото на хълма. По нея също имаше кървави петна. Повървяха още известно време, после спряха. Калта наоколо беше отъпкана. Унинието напусна Анабел. Не след дълго се натъкнаха на още едно отъпкано място.

— Сякаш са носили нещо — промърмори Алекс. Или някого.

Тръгнаха по следите, които ги изведоха обратно на пътя. Там имаше още кървави петна, сред които проблясваше локвичка автомобилно масло.

— Тук товарът е бил качен на кола или пикап — констатира Хари.

— По-скоро пикап — промърмори Тайри, насочил фенерчето си към асфалта. — Гумата му е нагазила в маслото и е оставила следи. Шарката е на гума за пикап. Може би ще имаме шанс да го проследим по нея.

Забързаха надолу в бледата светлина на настъпващото утро.

— Ето! — извика Рубън, пръв забелязал мазното петно на пътя. — Пикапът е напуснал асфалта тук и е свърнал към онази поляна.

Цялата група се насочи натам, следвайки ясните следи от гуми в меката трева. Застанал в средата на поляната, Алекс описа широк кръг с фенерчето си.

— Задръж! — внезапно извика Хари. — Насочи светлината насам! — Алекс се подчини, а той се наведе над широка вдлъбнатина в тревата.

Миг по-късно вдигна глава.

— Това е следа от шейната на хеликоптер — обяви той. — Кой тук разполага с такива машини?