Собствено правосъдие

Марш дори не се усмихна на грубата му шега и той усети припарване в стомаха си.

Номерът беше набран и телефонът се озова в ръцете на Нокс.

Гласът на Хейс прозвуча като тътен на приближаваща буря.

— Какво става, Нокс?

— Хрумна ми един по-различен подход към операцията, сър. За целта обаче трябва да проверя едно-две неща, които се намират тук.

— Обясни ми този нов подход. Но първо кажи на Марш да се поразходи.

Един поглед беше достатъчен. Приятелят му стана от стола и излезе. Врял и кипял в професията, той не показа раздразнение от факта, че го изритват от собствения му кабинет.

Нокс се приведе и притисна слушалката към ухото си.

— Попаднах на следа, която води към миналото на Кар.

— Към коя част от миналото му?

— Службата му в „Трите шестици“ — отвърна без колебание той.

— Нокс!

— Помня предупреждението ви, сър, но чуйте теорията ми. Ако Кар действително е бил член на отряда и колегите му са били убивани един по един…

— Отиваш твърде далеч!

— Същото ми беше казано и за Фин и неговата история. Но ако искате да открия Кар, трябва да разбера откъде се е появил.

— Не мисля, че това има някакво значение за…

Очаквал подобен отговор, Нокс побърза да го прекъсне:

— Моите уважения, сър. Но ако вие ще решавате какво има и какво няма значение в разследването, по-добре си потърсете друг човек, който да го поеме.

— Не съм казал, че…

— Ако наистина искате резултати, аз се нуждая от пълен контрол върху моето разследване, сър. Вие ми го възложихте, оставете ме да си върша работата!

Нокс замълча и със стаен дъх зачака. Беше готов да се обзаложи, че Хейс ще реагира по единствения възможен начин, но си даваше сметка, че може да загази заради проявеното неподчинение. Здравата да загази. Един от вариантите беше да се озове в Афганистан, някъде около границата с Пакистан, недалеч от момчетата на Осама.

— Слушам те.

Нокс механично превключи на автопилот.

— Кар несъмнено си дава сметка, че го издирваме. Вече от доста време се укрива. Но вие бяхте прав — той наистина е предан на приятелите си и затова ще се опита да ни държи на максимално разстояние от тях. Същевременно обаче се нуждае от прикритие. От помощ също. — Направи кратка пауза, позволявайки на рибата да захапе въдицата. Искаше да го чуе от устата на Хейс, който нямаше как да се измъкне.

— Мислиш, че ще потърси помощ от някой бивш колега в „Трите шестици“?

Благодаря ти, Господи.

— Нека се поставим на негово място, сър. Той ликвидира Грей и Симпсън и тръгва да бяга. Няма достъп до цивилните си приятели, но знае, че машината е задействана. Трябва да потърси укритие. Преценява, че колегите му от отряда отдавна са се пенсионирали и са минали в дълбока нелегалност. Ако аз успея да разбера с кого от тях е бил близък Кар, вероятно ще го открием. Това е само предположение, но може и да проработи. Знам, че не ви интересува как ще стигнем дотам, важното е да стигнем. Защото и двамата си даваме сметка, че докато Кар е на свобода, възможността да ни навреди става все по-голяма.

Натърти на „ни“ по начин, който казваше „теб“.

Отново замълча и зачака. Едва ли не чувстваше как мозъчните клетки на бившия военен пукат от напрежение, докато преценяваше идеята от всеки възможен ъгъл.

Абсолютно от всеки възможен ъгъл. Дано да не е от реалния.

— Може би си струва да се провери — обади се най-сетне Хейс.

— Добре. Значи ще е съпътстваща линия на разследването. — Макар и заблуждаващи, тези думи бяха за успокоение на Хейс. — Същевременно ще търся и в други посоки. Да се надяваме, че ще се натъкнем на някоя следа.

— Предай слушалката на Марш, за да му дам инструкции.

— Благодаря ви, сър.

Задник такъв!

Двайсет минути след краткия разговор между Хейс и Маршъл беше въведен в най-строго охраняваната зона на най-секретното място на територията на Съединените американски щати.

36

Стоун се беше върнал при Аби, когато Тайри нахлу в чакалнята.

— Как е Дани?

— Докторът каза, че ще се оправи — отвърна с треперещ глас Аби.

Шерифът коленичи пред пейката и хвана ръката й.

— Слава богу. Успя ли да говориш с него?

— Не.

Погледът му се спря на Стоун.

— Ти май винаги се появяваш навреме. Първо при Уили, а сега и при Дани.

— Откри ли нещо за нападателите?

— Надявам се, че Дани ще ми спести време, като ми разкаже нещо повече. Дали ще ме пуснат да поговоря с него?

— Ето го доктора — каза Стоун и посочи един мъж в бяла престилка.

Шерифът се изправи и тръгна към него, а Стоун попита Аби:

— Искаш ли да те закарам у дома?

— Не, оставам тук. Ако си тръгна, ще се побъркам от притеснение.

— В такъв случай и аз ще остана с теб.

— Недей. И бездруго направи повече от достатъчно. Втори път спасяваш живота на Дани и просто не зная как да ти се отблагодаря.

— Успях да поговоря с Уили — каза след кратко мълчание Стоун. — Вчера Дани е идвал да го посети в болницата. Двамата решили заедно да напуснат града. Искали да заминат някъде на запад.

— Той има ли представа кой може да е нападнал Дани?

— Не, но го попитах за Деби Рандолф. В гимназията е ходела с Дани, но не било нищо сериозно.