Спектакълът на злото

— И двете излизат с една и съща история, и двете твърдят, че другата не е знаела, имат един и същи мотив, една и съща възможност, нямат алиби — подчерта Стенър.

— Не забравяй, че оръжието е покрито с отпечатъците на Стодард — обади се Сен-Клер.

Вейл вдигна поглед към тавана.

— И защо не, нали оръжието е нейно? — каза той сякаш на себе си.

— Ами гилзите? — попита Флеърти.

— Все същото — отвърна Вейл. — Оръжието е нейно. Съвсем естествено е сама да го е заредила.

— А дъщерята? — настоя Флеърти. — Къде са нейните отпечатъци?

— Ще каже, че е носила ръкавици — намеси се Шана.

— Стига да иска да поддържа версията си.

— Да ги притиснем и двете — предложи Стенър. — Може едната да се пречупи, преди да стигнем до същинския процес.

Вейл се засмя.

— О, да, представям си! Какво мислиш, че ще си кажат съдебните заседатели, когато оповестим, че имаме две заподозрени, защото не можем да решим коя точно е убийцата?

— Мисля, че ни пързалят — каза Стенър. — Или са го направили заедно, или в момента се опитват да ни объркат.

— Не можем ли просто да разбием едната версия? — обади се Флеърти. — Да потърсим пролуки в думите на Стодард и да видим дали дъщерята ще продължи да твърди това, което каза днес?

Шана Парвър се размърда в стола си, но не каза нищо.

— Окей, Шана — каза Вейл. — Какво те мъчи?

— Струва ми се… — започна тя, после се поколеба, но продължи: — Струва ми се, че той си го е заслужил, независимо коя от двете го е направила.

В стаята настъпи тишина. Останалите се спогледаха, после отправиха погледи към нея.

— Искам да ви попитам нещо — каза Вейл. — Мисли ли някой от вас, че Едит Стодард може да е участвала доброволно в сексуалните игрички на Делъни?

— Защо? — поинтересува се Шана.

— Защото това може да се окаже ключът към загадката — отвърна Вейл. — Делъни се появява пред дъщерята и я омагьосва. Тя още е почти дете и изведнъж шефът на майка й, една от важните клечки в града, започва да й обръща внимание. От дума на дума, той най-сетне я вкарва в мръсните си планове. Тя не казва никому, най-малко пък на майка си. Когато са го застреляли, Делъни е бил гол. Да предположим, че същата вечер е бил с дъщерята, Едит Стодард случайно е дошла и ги е хванала. Полудява, вади револвера и го застрелва. Праща Анжелика вкъщи, изхвърля оръжието и вече не знае какво да прави. А на следващия ден, когато Шок Джонсън я разпитва, решава, че не може да излъже професионалист като него, и си признава, като обяснява, че била разярена от уволнението си. Решава, че по този начин всичко ще свърши и ще успее да защити дъщеря си и съпруга си.

— Доста добър сценарий — каза Стенър.

— Освен ако не знаем истината — намеси се Флеърти.

— А знаем ли я? — попита Сен-Клер. — Това, в което сме сигурни, е, че Делъни е бил адско тъпо копеле и че този, който го е очистил, е знаел за скрития шкаф с изненадите.

— Трудно ще е да постигнем единодушно решение — каза Наоми. — Ако половината съдебни заседатели са жени, отсъждането може да продължи вечно.

— Мисля, че Наоми е права — съгласи се Вейл. — Въпросът обаче е какво точно искаме ние. Искаме ли да напъхаме Едит или Анжелика Стодард до живот зад решетките?

— Състрадание? — каза Стенър и го погледна внимателно.

— По-скоро практичност — обади се Флеърти. — Предлагам да направим най-добрата възможна сделка.

— Шана? Ти си на ход — каза Вейл.

— Предумишлено убийство. От десет до двайсет години.

— Венъбъл няма да се навие — каза Вейл. — Ще изчака процеса и ще опита шансовете си със съдебните заседатели.

— Не забравяй Едит Стодард — възрази Шана. — Тя не иска да се стига до процес. Съвсем определено не иска това, което се случи тази сутрин, да се повтори. Единствената й цел е да предпази семейството си.

— Мислиш, че ще се съгласи на присъда за предумишлено? — усъмни се Наоми.

— Сигурен съм, че Джейни иска клиентката й да излезе от залата свободна — каза Вейл.

— И? — Шана го погледна очаквателно.

— Май е време за сделка — отвърна Вейл.

— Аз пък мисля, че каквото и да се случи, правосъдието отново получи ритник в задника — каза Стенър.

И за първи път присъстващите го видяха да се усмихва.

— По дяволите, какво се опитвате да постигнете, мис Венъбъл? — разярено попита съдийката Макелрой.

— Заклевам се, нямах никаква представа, че тя ще каже това — отвърна Венъбъл. — Просто поиска да бъде свидетел и да помогне на майка си да излезе под гаранция.

— Надявам се. Не съм кой знае колко добре разположена към адвокати, които се опитват да превърнат съдебната зала в цирк — каза Макелрой и я погледна изпитателно.

— Имате думата ми — спокойно отвърна Венъбъл.

— Добре — каза Макелрой. — И сега какво ще правим?

— Мисля, че това зависи от мис Венъбъл — бързо каза Шана Парвър.

— От мен ли? — учуди се Джейн.

— Да — кимна Парвър. — Не можете да ги защитавате и двете. Това означава, че Анжелика ще трябва да си наеме друг адвокат. Готова ли сте да й го обясните?

— Какво имате предвид? — рязко попита Венъбъл.