Спектакълът на злото

— След няколко седмици вече ще си забравила всичко.

После стана и отиде до прозореца.

— Още си мислиш за Стемплър, нали? — тихо попита тя.

— Знаеш ли — обърна се той, — имаше един миг, в който… в който изпитах странно чувство. Имах власт над живота му. Бог знае, че исках да го убия. Исках да го застрелям, да изпразня целия пълнител в тялото му, да изпитам удовлетворение за всички негови жертви. Усещах, че ми трябва съвсем малко, за да натисна спусъка, и разбрах, че той иска именно това — да ме принизи до своето ниво. И тогава нещо ме осени и отпуснах пръста си върху спусъка. Оставих дявола да си го прибере.

— Е, всичко това вече свърши, скъпи — каза тя.

„Може би — помисли си Вейл. — А може би никога няма да свърши.“

На следващата сутрин Шана Парвър и Дермът Флеърти се разположиха на местата си в съдебната зала, готви да поискат поредното отлагане по делото Стодард. Вейл, Наоми, Сен-Клер и Стенър седяха на първия ред зад тях. Дъщерята на Едит Стодард, Анжелика, бе седнала в другия край.

Точно в девет съдийката Телма Макелрой, елегантна негърка с интелигентни очи, които бляскаха зад стъклата на очилата й, влезе в съдебната зала. Беше известна с прямотата и справедливостта си. Не понасяше празни приказки и увъртания.

Пазачите въведоха Едит Стодард и я настаниха зад масата на защитата. Лицето й беше изпито, под очите й имаше тъмни кръгове. Няколкото седмици в затвора бяха сломили духа й. Тя постави ръцете си върху масата и заби поглед в тях.

След миг от задната част на залата се чу шум и Вейл се обърна да види причината за тази възбуда.

По пътеката се задаваше седналата в инвалидна количка Джейн Венъбъл. Беше облечена в светлозелен костюм, а огненочервената й коса бе пусната назад. Дясната половина от лицето й бе превързана.

Тя се придвижи до масата си, погледна Вейл, усмихна се и зае обичайното си място. Вейл не успя да скрие изненадата си. Шана Парвър бе още по-шокирана. Погледна шефа си, който вдигна вежди и сви рамене.

— Мисля, че ще си имаме неприятности — обяви Стенър.

— Неприятностите ни започнаха още когато тя пое делото — отвърна Вейл.

Съдийката Макелрой погледна Венъбъл над очилата си.

— Е, мис Венъбъл, това наистина е изненада. Добре дошли отново.

— Благодаря ви, ваша светлост — отвърна Джейн.

— Готови ли сме да започваме?

— Разбира се.

— Бяхме готови да поискаме отлагане заради проблемите с мис Венъбъл, ваша светлост…

— Няма да е необходимо — каза Венъбъл. — Защитата е готова.

— И обвинението е готово, ваша светлост — измърмори Шана Парвър, докато Флеърти вадеше документите от куфарчето си.

Съдийката погледна в бележника си.

— Става въпрос за прочитането на обвинителния акт, нали? — попита тя.

— Да — отвърна Парвър.

— Някакви изявления преди да започнем?

— Ваша светлост — обади се Венъбъл, — ако съдът няма възражения, молим да ни бъде разрешено да повикаме един свидетел.

— Още преди да сме започнали?

— Бихме искали обвиняемата Едит Стодард да бъде пусната под гаранция. Тя прекара в ареста почти два месеца. Сега молим за изслушването на свидетел в нейна полза.

— Ваша, светлост… — започна Парвър, но съдийката вдигна ръка и я прекъсна.

— Изчакайте момент, мис Парвър. — После се обърна към Венъбъл. — Кой е свидетелят?

— Дъщеря й Анжелика, ваша светлост.

— Ваша светлост, това е неправилно — възрази Парвър. — Днес трябва да бъде прочетен обвинителният акт. Подготвени сме да представим на съда доказателства, че мисис Стодард е извършила предумишлено убийство. Не може и дума да става за пускане под гаранция.

— Ваша светлост, в случая има много смекчаващи вината обстоятелства — отбеляза Венъбъл. — Моята клиентка няма криминално досие. През последните години е била високо ценена в работата си и е издържала дъщеря си, която учи в колеж, и съпруга си, който е парализиран. Не виждам защо съдът и обвинението не биха изслушали дъщеря й. Ваша светлост, ще ни трябват не повече от петнайсет минути.

Съдийката Макелрой се отпусна в креслото и си свали очилата.

— Предполагам, че защитата е готова да призове свидетеля?

— Да, ваша светлост.

— И искате да го разпитате преди обвинението да представи исканията си?

— Мисля, че ще е най-удобно да разпитаме свидетеля точно сега — отвърна Венъбъл.

Макелрой за момент се замисли, после каза:

— Е, добре, съгласна съм с обвинението, че това е необичайна процедура, но, от друга страна, не бих искала съдът да се покаже безчувствен към проблема. Мис Парвър, ще трябва да отхвърля възражението ви. И не забравяйте, че тук все още няма съдебни заседатели. Въпросът за гаранцията зависи само от мен.

Независимо, че беше ядосана, Парвър осъзна, че няма смисъл да противоречи на съдията още в самото начало.

— Да, ваша светлост — каза тя.

— Благодаря. Добре, защитата може да повика свидетеля си.

— Защитата призовава Анжелика Стодард.

Анжелика Стодард беше бледна и очевидно нервна. Ръцете й трепереха, когато се закле да казва истината. После седна на свидетелската скамейка. Очите й бяха вперени във Венъбъл, която придвижи количката си към нея.