Споделена любов

Само че в крайна сметка победител излезе Рейдж. След няколко секунди Вишъс сведе поглед към лаптопа, преструвайки се, че просто иска да провери нещо.

-Оставете ме на мира. Бъч ми е съквартирант, нормално е да ме боли заради него. Не е кой знае...

-Фюри ни каза, че виденията ти са спрели.

-Боже! - Ви рязко се изправи, бутна Рейдж настрани и закрачи из стаята. - Това шибано дрън...

-Ако от това ще ти олекне, Рот не му остави кой знае какъв избор.

-Искаш да кажеш, че е измъкнал информацията насила?

-Хайде де, Ви. Сякаш ти не си ми помагал, когато аз съм изперквал. Това с нищо не е по-различно.

-Различно е, и още как!

-Защото става дума за теб?

-Как позна!

Просто не бе в състояние да говори за това. Той, който знаеше шестнайсет езика, не можеше да намери думи, с които да изрази страха си за бъдещето - своето, на Бъч, на цялата раса. Виденията, които получаваше за бъдещето, открай време му лазеха по нервите, но освен това му носеха и някакво спокойствие. Дори и да не харесваше онова, което предстоеше, то никога досега не го беше хващало неподготвен.

Рейдж сложи ръка на рамото му и Ви подскочи.

-Последното хранене, Вишъс. Ако не се появиш, ще те завлека насила.

-О'кей. Разбрах. А сега се пръждосай.

Щом Рейдж си тръгна, Ви отново седна пред лаптопа. Само че, вместо да се върне във виртуалния свят, той избра новия номер на Бъч.

-Здрасти, Ви - изхриптя ченгето в слушалката.

-Здрасти.

Ви закрепи телефона между ухото и рамото си и си наля малко водка. Докато бистрата течност се изливаше в чашата, от другата страна на линията се разнесе шумолене, сякаш Бъч се обръщаше в леглото или си сваляше сакото.

Дълго време останаха така, смълчани от двете страни на линията, която ги свързваше.

Най-накрая Ви не издържа и попита:

-Искаше ли да бъдеш с тях? Чувстваш ли се така, сякаш трябва да си с тях?

-Не знам.

Дълбоко поемане на въздух, последвано от дълго бавно издишване.

-Няма да те лъжа - продължи Бъч. - Усетих ги. Почувствах присъствието им. Но когато погледнах в очите на онзи лесър, исках само да го унищожа.

Ви надигна чашата си. Водката изгори гърлото му по възможно най-приятния начин.

-Как се чувстваш сега?

-Не много добре. Повдига ми се. Сякаш съм изгубил твърдата почва под краката си.

Нова доза мълчание. Наруши го Бъч.

-Това ли видя? В началото, когато каза, че било предопределено да се присъединя към Братството... защото ме видя с Омега ли беше?

-Не, видях нещо друго.

Макар че след всичко станало Ви изобщо не можеше да си представи как би могло да се стигне до онова, което му се беше присънило. Във видението му двамата с Бъч бяха високо в небето, голи, с тела, преплетени едно в друго и брулени от леденостуден вятър.

Боже, той беше умопобъркан! Умопобъркан и извратен!

-Виж какво, веднага щом слънцето залезе, ще дойда за едно бързо лечение.

-Добре, това винаги ми помага - Бъч се прокашля. - Обаче, Ви, не мога просто да си седя и да чакам да видя какво ще се случи. Трябва да направя нещо. Какво ще кажеш да си намерим няколко лесъри и да ги накараме да проговорят?

-Не е ли малко хардкор, ченге?

-Да ти напомня ли какво ми причиниха? Да не мислиш, че ще седна да се тревожа за шибаната Женевска конвенция!

-Нека първо поговоря с Рот.

-Добре. Но гледай да е скоро.

-Още днес.

-О'кей - съгласи се Бъч и след нова пауза попита: - В това място намира ли ти се телевизор?

На стената вдясно от леглото има плазмен екран. Дистанционното... май не знам къде е. Обикновено не... така де, обикновено не ми е до телевизия, когато съм в апартамента.

-Ви, човече, какво е това място?

-Мисля, че е очевидно, не смяташ ли?

От другата страна на линията долетя тих смях.

-Значи това имаше предвид Фюри, а?

-Кога?

-Когато каза, че вкусовете ти са малко ексцентрични.

Внезапно Ви си представи Бъч върху Мариса, тялото му - разтърсено от мощна конвулсия, когато тя заби ноктите си в него. После го видя да вдига глава и чу дрезгавия, чувствен стон, откъснал се от устните му. Презирайки се, Вишъс пресуши чашата си на един дъх и побърза да си сипе още.

-Сексуалният ми живот си е личен, Бъч. Както и... необичайните ми интереси.

-Абсолютно. Това си е само твоя работа. Обаче имам един въпрос, може ли?

-Какво?

-Когато жените те връзват за масата, лакират ли ти ноктите на краката? Или само те гримират?

Ви се разсмя гръмогласно, а Бъч добави:

-Чакай, сетих се... гъделичкат те под мишниците с перце, нали?

-Много духовито!

-Хей, просто съм любопитен!

След малко обаче смехът на Бъч заглъхна.

-Нараняваш ли ги? - вече сериозно попита той. - Имам предвид...

-Всичко е по взаимно съгласие. А и никога не прекрачвам границата.

-Добре. Вярно, за католик като мен е малко странно... но пък всичко е въпрос на вкус.

Ви разклати чашата с водка.

-Може ли и аз да те питам нещо, ченге?

-Така е справедливо.

-Обичаш ли я?

-Да - промълви Бъч след няколко мига мълчание. - Проклет да съм, но - да.

Скрийнсейвърът на лаптопа се включи и Ви разсеяно докосна мишката, прекъсвайки бързо размножаващите се нарисувани тръби, които се появиха на монитора.

-Какво е усещането?

Бъч изсумтя, сякаш се беше схванал и се опитваше да се намести по-удобно.