Съпруга на убиец

— Разбира се — каза Уесли. — Простете ми. Заложен е животът ми, почитаеми съдия, и от време на време се вълнувам. — Той отново се обърна към съдебните заседатели. — Проблемът е, че тя стана нестабилна. Толкова нестабилна, че я уведомих, че не мога да възпитавам деца в толкова нестабилна връзка, а целта ми винаги е била да имам деца. Много деца. — Уесли въздъхна, сякаш мислеше за някакъв болезнен спомен. — Когато ѝ го казах, тя се вбеси, започна да хвърля разни неща, удари ме и потроши вещите ми. Кълнеше се, че ще ми го върне по някакъв начин, и ето докъде стигна. Аз съм обвинен в убийството на жена, която не познавам, и полицията случайно е открила пръстен и кичур коса, които уж са нейни, сред вещите, които госпожа Ярдли е дала на склад. — Той сложи ръце на преградата пред съдебните заседатели. — Не искам да наранявам Джесика. Наистина не искам. Все още я обичам и не мога да си представя каква травма е преживяла, като е била омъжена за сериен убиец, но и не искам да умра в затвора за престъпление, което не съм извършил. Тя не може да отмъсти на Еди Кал, затова си го изкарва на мен. — Уесли удари с юмрук по преградата и звукът накара Ярдли да трепне. — Не съм убил Джордан Русо! Никога не съм виждал Джордан Русо. Невинен съм. Моля ви, моля ви, не позволявайте един невинен човек да страда заради злобата на една нестабилна, психически увредена жена, която по една случайност има властта да разбива живота на хората. Моля ви.

Уесли отново погледна в очите всеки съдебен заседател и после седна на мястото си.

65.

— По дяволите! — изрева Тим и ритна кошчето за отпадъци в кабинета на Рой Лю.

Той крачеше из стаята, Лю седеше на стола си, а Ярдли се беше облегнала на стената и беше скръстила ръце на гърдите си.

— Казах ти да не ѝ позволяваш да се приближава до делото! — изкрещя Тим.

— Успокой се, Тим — каза Лю.

— Ако загубя това дело, Рой, всички медии ще гръмнат. Името ми ще бъде в новините за това, че за пръв път съм загубил дело срещу онзи лайнар, който се защитава сам.

— Освен това ще споменат и незначителния факт, че е освободен сериен убиец, за да убива отново, ако те интересуват такива неща — подхвърли Ярдли.

— Да ти го начукам, откачена кучко!

— Хей! — извика Лю. — Преминаваш границата!

Тим въздъхна, поклати глава и сложи ръце на кръста си.

— Знам, извинявай — обърна глава към Ярдли, а после се извърна към Лю: — Виж, ядосан съм, не трябваше да я допускаме до делото и сега тя ще го провали. Искам да я отстраниш. Веднага.

— Ще стане по-лошо — каза Ярдли.

— Защо?

— Уесли щеше да обори доводите независимо дали аз участвам в делото, или не. Аз работя в прокуратурата и не можеш да промениш това. Фактът, че седя тук, показва, че нямам какво да крия. Така е по-добре, отколкото ако не бях тук. Но ако ме отстраниш сега, след като той им каза, че има заговор срещу него да го набедим, съдебните заседатели ще му повярват.

Лю кимна.

— Тя е съвсем права, Тим.

Тим поклати глава и посочи Ярдли.

— Добре, оставаш. Но си дръж устата затворена и дори не поглеждай съдебните заседатели, разбираш ли ме?

Ярдли се обърна към остъклените стени, погледна към „Лас Вегас Стрип“ и чу, че Лю барабани с молива си по бюрото.

— Вярно ли е онова, което каза Уесли? За халюцинациите?

— Не — спокойно отговори тя, — но бях емоционално съсипана след Еди. През повечето дни не можех да стана от леглото. Престана да ме е грижа за неща като ядене и хигиена. Единственото, което ме вдигна на крака, беше, че трябваше да се грижа за новородената си дъщеря. Тя спаси живота ми.

Лю замълча за момент.

— По-добре ли си сега?

— Да. Терапията и фармакологията са изкуства, не науки, изисква се изпробване на различни стратегии, за да откриеш правилната. — Ярдли се обърна към него. — Защо ми позволи да му бъда помощник? Можеше да ме изпратиш в платен отпуск до края на процеса и щях да съм далеч от делото.

Лю си пое дъх през носа и отвърна:

— Агент Болдуин каза, че ако не си включена в делото, следващия път, когато се нуждаем от услуга от ФБР, или той ни потрябва за спешно изслушване по някое дело, телефонът му случайно може да е изключен.

Ярдли се ухили.

— Кейсън ли го каза?

— Да, Джесика. — Лю се наведе напред и пусна молива в чашата с писалки. — Знам, че си права. Ще изглежда ужасно пред съдебните заседатели, ако те отстраним сега, но от друга страна, не можеш да направиш нищо. Остави Тим да се оправя. Имаме доказателства. Господин Пол има само предположения.

— Съдебните заседатели харесват Уесли. Не харесват Тим. Не подценявай въздействието на този факт. Трябва да намериш начин да представиш Уесли в неблагоприятна светлина.

— Как да го направим?

— Нека използвам Кейсън да изрови нещо от миналото му. Човек като Уесли обикновено има дълга диря от разбити тела и сърца зад себе си. Трябва да се погрижиш съдебните заседатели да видят това, иначе ще го оправдаят.

* * *