Сразени ангели

„Анджин Чандра“ напуска равнината на еклиптиката и навлиза в открития космос. Вече се движи по-бързо, отколкото е в състояние да си представи човешкият мозък, но дори тази скорост е твърде бавна за междузвездните мащаби. При пълно ускорение той ще съумее да постигне едва минимална част от скоростта на светлината, което е далеч по-бавно, отколкото колонизаторските шлепове, които достигнаха Санкция IV преди около столетие. „Анджин Чандра“ не е предназначен за полети в открития космос, но ще се справи с тази задача, донякъде благодарение и на системите „Нуханович“, с които е оборудван. Рано или късно той ще стигне там, накъдето се е отправил.

Когато си във виртуалността, губиш връзка с физическия свят и неговите ограничения. Хората на Руспиноджи са се справили отлично. Имаме си скалист, прояден от слънцето и ветровете бряг, който се спуска постепенно към морето, като разтопен восък от свещ. Изграден от бели варовикови тераси, толкова ослепителноярки, че понякога ти е трудно да ги гледаш. Морето под тях е лазурносиньо. От най-ниската тераса се скача право в прохладните му води, гъмжащи от пъстроцветни рибки и украсени с коралови плантации.

Къщата, която се издига на един от хълмовете, е просторна и стара и напомня на замък, на който някой е отрязал покрива. Вътре има достатъчно място да останем насаме, стига да ни споходи подобно желание. Къщата ни залива с музика почти през цялото време — испанска китара от Адорацион и попмузика от Латимерград. Има лавици с книги на повечето стени.

През деня температурата се покачва дотолкова, че да те подтикне да се гмурнеш във водата малко след закуска. Вечер времето е прохладно и предразполага към съзерцаване на звездите с чаша вино от плоския покрив. Това не е нощното небе, което се вижда от мостика на „Анджин Чандра“ — един от техниците призна, че са взели картината от някакви стари записи от Земята. Никой няма нищо против.

С други думи, не е никак зле за задгробен живот. Може да не е по вкуса на някой като Хенд, привикнал да поставя все по-високи изисквания пред живота, но на нас ни върши работа. Със сигурност обаче тук е далеч по-приятно, отколкото из пустите коридори на „Чандра“. Ако съм призрак, каквито бяха марсианците в своя гигантски кораб, нямам никакви оплаквания от обстановката.