Сребърна империя

За нас си остава загадка защо Угедай си е направил труда да построи този град. Едно от възможните обяснения, което пасва на фактите е, че той донякъде приличал на Сесил Роудс, който започнал да се оплаква от болки в сърцето на шестнадесетгодишна възраст. Преди да умре от сърдечен пристъп на четиридесет и осем, той изградил истинска империя в Африка — човек, гонен от желанието да остави следа след себе си, човек, който знаел, че разполага с малко време да го направи. Напълно е възможно Угедай да се е чувствал по същия начин.

Вторият въпрос е защо построеният от него град е така силно повлиян от китайските градове, които самият Угедай често е виждал опожарени. Тук можем да видим влиянието на Яо Шъ. Макар че Яо Шъ наистина е бил съветник на Угедай, героят в моя роман е всъщност смесица от двама китайски будисти от онзи период. Неговата история все още не е завършена. Разтревожен от склонността на Угедай към запои, Яо Шъ му показал как виното разяжда желязна бутилка. Вярно е също, че Угедай се съгласил да намали наполовина броя на изпиваните през деня чаши, но пък за сметка на това ги направил два пъти по-големи. Будистките съветници донесли китайската цивилизация в монголския двор и неусетно влияели върху хановете. В резултат на това градовете отваряли портите си пред Кублай — нещо, което никога не правели пред дядо му.

Трите мъжки игри (наадам) в Монголия са борбата, стрелбата с лък и конното надбягване. Празникът наадам всъщност е много по-стар от епохата на Чингис и в предишните столетия бил и възможност племената да търгуват с коне, да смесват кръвните си линии, да залагат и да научават бъдещето чрез предсказания. В съвременния наадам в състезанията по стрелба и конни надбягвания участват и жени, макар че няма да ги видим в борбата, която си остава само мъжка територия. Описанието на стената за стрелба е точно. Стреляло се е от разстояние около сто крачки и стрелците се състезавали на групи по десет, колкото е най-малкото подразделение във войската на Чингис. Всеки стрелец имал четири стрели и вместо да стрелят индивидуално, те трябвало да улучат определен брой мишени, за да се класират напред. Интересно е, че стрелбата по традиция е отборна — тя ни напомня за военното естество на спорта и жизненоважната роля на стрелците в армиите на Чингис хан.

Конните надбягвания на празника, който продължавал повече от три дни, са съревнование най-вече за издръжливост. В сравнение със Запада именно издръжливостта е качеството, което правело ханските войски така подвижни. Отново е интересно да се види как това ни напомня за превъзходното качество на конете им, които не са отглеждани да бъдат като хрътки, тоест да са способни да развиват високи скорости за съвсем малко време.

Позволих си известна волност с историята, като включих състезанието по бягане. Няма данни за подобно съревнование, но то е напълно вероятно. Не се съмнявам, че на празника са се провеждали и различни от сегашните игри, също както дърпането на въже е било олимпийска дисциплина между 1900 и 1920 г., спечелена два пъти от Великобритания.

Някои смятат, че Чингис е оставил завещание. Дори такова да е имало, то не е достигнало до нас. Ако завещанието му е било устно, не знаем дали е било изречено при смъртта му или много преди това. Според някои версии на историята Чингис умрял почти веднага, докато според други се е мъчил дни наред след падане от кон или раняване и това му е дало възможност да посочи наследника си. Така или иначе е прието, че желанието на Чингис било Чагатай да наследи огромно ханство, а Толуй да получи първоначалната територия на монголите. Като официален наследник, Угедай получил териториите на Северен Китай и всичко друго, което можел да завладее. Поставих това разделяне в ръцете на Угедай, отчасти защото окончателното решение всъщност е било негово, независимо от волята на баща му. Ако Угедай бе екзекутирал Чагатай, кръвните линии в онази част на света щяха да са много по-различни и това щеше да се усеща и днес.

Чагатай хан обаче умрял през 1242 г., само няколко месеца след Угедай. Точните обстоятелства около смъртта му са неизвестни, но това невероятно щастливо съвпадение ми позволи да опиша убийството му и наистина подозирам, че такова е имало.

Най-ранната писмена рецепта за барут е китайска, от около 1044 г. Барутът със сигурност се е използвал при обсадите по времето на Угедай. Открити са ръчни оръдия като описаните тук, датирани от времето на Кублай хан. Едно от най-ранните сведения за използването на барут от монголите е от 1260 г., но първите опити със сигурност са били много преди това.