Сребърниците

Пета глава Ангела

1

Рим, петък

Трима мъже. Облечени като свещеници. Сутринта стояха пред хотела и чакаха Белтьо да излезе. Тони изпрати съобщение на шефа си. Той веднага му се обади. Тони му разказа за тримата мъже.

— Хора на Максимо — заяви Луиджи.

— Нима е пратил свой собствен екип? — объркано попита Тони.

— Проклето копеле — каза Луиджи, заваляйки думите. Произнесе ги толкова тихо, че Тони едва го чу. Луиджи се опитваше да привлече братовчед си Максимо от години. По тона му Тони се досети, че е взел нещо. Кока? Метамфетамини?

— Двамата летим за Рим утре — съобщи Луиджи.

— Ще летиш?

— Yeah.61

— Насам?

— Yeah.

— Защо?

— Ще се срещна с… you know.62

От почти десет години Луиджи прекарваше кокаин от Мексико до Неапол по море в кораби, превозващи зеленчуци от Америка. Ндрангета играеха ролята на свръзка.

— Какво каза на братовчед си?

— Измислих нещо. Той си изпусна шанса. Интересува го само баба! — заяви Луиджи и студено се изсмя.

— Баба?

— И шибаната канонизация! Но майната му на това. Когато се срещна със свръзката си във Ватиканската банка, писмото трябва да е у мен.

Луиджи планираше да открадне стотици милиони от банката заедно с един от кардиналите на Ндрангета, който работеше там.

Някъде на заден фон се засмяха две жени.

— Boss…63

— Просто намери писмото!

2

От „Грегориана“ двамата с Изабела тръгнахме нагоре към парка „Квиринал“, който се намираше само на хвърлей от университета. Тя тъкмо беше приключила една сутрешна лекция и съответно беше облечена изцяло в монашеската си униформа. Робата ѝ придаваше изтънчено спокойствие. Минахме през портата, завихме и тръгнахме из тучния парк. Многото туристи, разхождащи се по пътеките, оглеждаха Изабела.

— И така, професор Белтьо? — каза тя, сякаш подканвайки ме да започна.

— Вчера не успях да ви питам: имате ли някаква теория относно причината писмото на Пилат да се озове в гроба на Ириней?

— Не, съжалявам.

— Аз мисля, че някой го с оставил там, за да го скрие, без да го съсипва.

— Или пък обратното: искал е да го запази за следващите поколения — предположи тя.

С тези палми паркът приличаше на оазис насред пустинята. Замислих се за ябълковото дърво в градината пред родния ми дом. Беше много старо. Обикновено, когато момчетата играеха народна топка на пътя, аз се покатервах на него. Другите изобщо не искаха да играя с тях заради зрението ми, цялостната ми некоординираност и факта, че никога не успявах да хвана топката.

— Каква е ролята на Йосиф във всичко това? — попитах аз.

— Той не се е интересувал много от Исус и християните. Като еврейски историк е гледал на тях като на странна, отличаваща се секта. Каквито всъщност са били тогава. Пише съвсем накратко за Исус, но посвещава на Пилат Понтийски десет пъти повече място от Библията. Юда дори не го споменава. Но и Павел не го прави.

— Така ли?

— За него Юда сякаш не съществува.

Малки храсти бяха засадени в симетрични фигури покрай пътеката.

— Библията не дава обяснение за предателството на Юда, нали? — попитах аз.

— Със същия късмет можете да твърдите и че тя предлага твърде много и различни обяснения. Невъзможно е да разбереш Юда. Повечето хора недоумяват как човек, който е бил толкова близък със Спасителя, е решил да го предаде.

— Значи именно затова е влязъл в историята като върховния предател.

— Тази слава не е незаслужена.

— Снощи споменахте нещо за различните описания на Юда в Новия завет.

Млада двойка беше легнала на тревата до една от скулптурите, за да подремне на жегата.

— Невъзможно е да разбереш Бог — заяви Изабела. — Както една мравка не може да разбере нас, хората, така и ние никога няма да разберем Неговото всемогъщество. Освен това не можем да приемем, че всеки един апостол е разполагал с цялостната картина. Те са виждали отделни части от една драма.

— Какво означава това?