Сребърниците

Скъпа моя Даян, ти вече не си сред нас. Но аз сядам до теб и нежно сплитам пръсти с твоите. От създаването на света досега са умрели над сто милиарда души. Всеки един от нас представлява топяща се снежинка. Животът ни е само зирка слаба светлина между две идеално черни вечности.

Местността беше окъпана в блещукащата слънчева светлина. Денят беше горещ. Двамата с Козимо оставихме колата на един импровизиран паркинг, устроен на хълма над района на копаене. Отрядът от археолози на МНД пристигна бързо. Първите екипи бяха на място още вчера вечерта. Останалите пристигнаха през нощта и сутринта. Булдозери, трактори, минибагери, камиони. Контейнери, пълни с техническо оборудване и инструменти. В момента един екип изкопаваше пръстта, пясъка, тревата и торфа, покрили основата на храма.

Търсеха миналото.

Двамата с Козимо спряхме за малко, за да ги наблюдаваме как работят, след което слязохме по хълма и тръгнахме към района на копаене. Бяха закрепили алуминиева стълба без парапет за склона, по който се стигаше до храма. Издигаха платформа с бараки за живеене на равното пространство до амфитеатъра, точно под хълма, върху който се копаеше. Техническите ръководители на работниците имаха своя собствена барака. Две долепени една за друга бараки служеха за обща стая и столова.

Аз самият отдавна не бях работил на колене, събирайки мръсотия под ноктите си. Припомних си първите ми стъпки като археолог през 90-те години. Мистрия, четка със стоманени зъбци и обикновена четка. Гребло и лопатка, сито и градински маркуч. Нивелир на тринога и теодолит. В днешни времена високотехнологични дронове щателно изследваха района на копаене. Георадар, магнитометър, измервателен уред за съпротивление. Техническо оборудване, за което ти трябваше магистърска степен по инженерни науки, за да разбереш как се използва.

Двамата с Козимо поздравихме техническия ръководител на археолозите и научните ръководители под негов надзор. Той беше пълен, енергичен французин с гъста брада. За радост на Козимо много от ръководителите пушеха цигари и лули, така че той запали своята лула без никакви угризения.

Присъствахме на една среща относно по-нататъшния план за копаенето, след което бавно започнахме да се разхождаме наоколо, наблюдавайки работата.

Около два часа следобед археолозите, които отговаряха за финото разкопаване, вече бяха стигнали до останките от основите на храма с размер 15х30. За щастие, горният слой свободна маса, който ги покриваше и който се състоеше главно от пръст, мухъл, пясък и дребни камъни, не беше много дълбок. Част от пода на основите беше украсена с мозайка. Най-интересен беше входът към частта под земята. Намираше се вляво от главния вход. Беше затрупан с камъни и пръст. Да не би стълбите към подземната част да водеха към крипта? Или може би тя е служила само за склад? Двамата с техническия ръководител на археолозите измислихме план за изкопаването на пръстта и камъните. Работата бързо напредваше. По време на една от почивките се обадих на Макнамара, за да го уведомя докъде сме стигнали. Той не спираше да ме хвали и поздравява, а накрая ми съобщи, че вече си е купил самолетен билет, за да може да следи начинанието.

— Няма да изпусна това! — възкликна той, при което гласът му прогърмя.

2

На здрачаване двамата с Козимо тръгнахме обратно към хотела. Той тъкмо беше паркирал, когато телефонът ми иззвъня. Обикновено не вдигах на непознати номера, но по кода на държавата, 44, разбрах, че ме търсят от Великобритания. МНД? Неуверено се обадих.

Чух тънък младежки глас.

— Здравейте. Обажда се Анджелика Зели, репортер от „Гардиън“.

— Добър ден? — въпросително отговорих аз.

— Обаждам ви се във връзка с разкопките в Амитерно.

Това ме изненада. Малко хора знаеха за разкопките. Репортер от местния вестник направи една снимка и написа кратка статия относно археологическото проучване на района, част от национален проект, свързан с руините от времето на Римската империя. Не се споменаваше нищо нито за Пилат, нито за истинската ни цел.

— Така ли? — отговорих аз, очаквайки да чуя още.

Козимо, който тъкмо слизаше от колата, ме погледна въпросително.

— Едва ли е неоснователно да се предположи, че разкопките са свързани с писмото, което сте намерили в гроба на Ириней, нали така? — попита репортерката.

— Аз съм археолог. Все пак търсенето на руини е част от работата ми — уклончиво отговорих аз.

— Писмата на Атик Сенецион ли ви помогнаха да определите района на търсене?

Анджелика Зели беше добре осведомена. Само ограничен кръг от хора бе запознат със съдържанието на писмата, които Атик Сенецион беше написал преди две хиляди години. Хората от колекцията „Шойен“. МНД. Аз и Козимо.