Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Айгър моли Джобс да доведе Ласетър и Катмъл в неделя сутринта на тайна среща с борда на „Дисни“ в Лос Анджелис. Целта му е да ги успокои по отношение на тази радикална и скъпа сделка. Докато чакат пред асансьора, Ласетър казва на Джобс: „Ако взема да се вълнувам прекалено много или да приказвам прекалено дълго, ме докосни по крака.“ Налага се Джобс да го направи веднъж, но като цяло Ласетър прави перфектна презентация на сделката.

– Говорих за това как ние правим филмите си, какви са нашите възгледи, честността, която поддържаме помежду си, и как отглеждаме и развиваме творческите таланти – спомня си той.

Бордът задава много въпроси и Джобс оставя Ласетър да отговори на повечето от тях. Но именно Джобс разказва колко вълнуващо е да обединиш изкуството и технологията:

– В това се изразява нашата корпоративна култура – също както в „Епъл“ – казва той.

Преди бордът на „Дисни“ да получи шанс да одобри сливането обаче, Майкъл Айснър се появява от небитието, за да се опита да го предотврати. Той звъни на Айгър и казва, че сделката ще им излезе твърде скъпо.

– Можеш и сам да оправиш нещата с анимацията – настоява Айснър.

– Как? – пита Айгър.

– Знам, че можеш – отвръща Айснър.

– Майкъл, защо казваш, че мога да я оправя, когато сам не можа – пита раздразнено Айгър.

Айснър заявява, че е искал да дойде на срещата на борда, въпреки че не е вече негов член или служител, и да разубеди останалите. Айгър отказва, но тогава Айснър се обажда на Уорън Бъфет, един от големите акционери, и на Джордж Мичъл, който е главен директор. Бившият сенатор убеждава Айгър да позволи на Айснър да каже мнението си.

– Казах на борда, че не е нужно да купуват „Пиксар“, защото вече притежават 85 % от филмите, които „Пиксар“ е произвел – разказва Айснър.

С това той има предвид, че за вече готовите филми „Дисни“ получава същия процент от брутните приходи и има право да създаде продължения и да използва потенциала на персонажите за бъдещи продажби на различни продукти.

– Направих презентация, в която посочих – ето ги 15-те % от „Пиксар“, които „Дисни“ още не притежава. Това, което реално ще получите, са тези проценти. Останалото е просто залог върху бъдещите филми на „Пиксар“.

Айснър признава, че „Пиксар“ се развиват добре, но изтъква, че това няма да продължи дълго.

– Представих историята на продуцентите и режисьорите, които са направили Х-броя хитове един след друг и след това са се провалили. Така стана със Спилбърг, с Уолт Дисни, с всички.

Той пресмята, че за да бъде сделката изгодна, всеки нов филм на „Пиксар“ трябва да носи приходи от 1,3 милиарда долара.

– Джобс беше бесен, че съм наясно с това – казва по-късно Айснър.

След като той излиза от стаята, Айгър оборва неговите аргументи един по един. „Нека да ви кажа какво куцаше в тази презентация“, започва той. След като бордът изслушва и двамата, одобрява предложената от Айгър сделка.

Айгър прелита до Емъривил, за да се срещне с Джобс и заедно да оповестят сделката пред служителите на „Пиксар“. Преди това обаче Джобс се усамотява с Ласетър и Катмъл.

– Ако някой от вас има съмнения, просто ще им кажа „Не, благодаря“ и ще ги отсвиря.

Той не е напълно искрен. На този етап от сделката подобно нещо е почти невъзможно. Но това е жест на добра воля. „Аз съм съгласен“, казва Ласетър. „Да действаме“, добавя Катмъл. Прегръщат се, а Джобс се разплаква.

Всички се събират в атриума.

– „Дисни“ купува „Пиксар“ – обявява Джобс.

Тук-там се появяват сълзи, но когато той обяснява подробностите по сделката, служителите осъзнават, че в известен смисъл те купуват другата компания. Катмъл ще бъде ръководител на анимационния отдел на „Дисни“, а Ласетър – главен творчески директор. Накрая всички ликуват. Айгър стои встрани и Джобс го кани в средата на сцената. Когато той заговорва за това, колко специална е „Пиксар“ и колко много „Дисни“ иска да я развие и да се поучи от нея, тълпата избухва в аплодисменти.

– Моята цел винаги е била да правя не само страхотни продукти, но и да създавам велики компании – казва по-късно Джобс. Уолт Дисни правеше това някога. С това сливане ние запазихме „Пиксар“ като велика компания и помогнахме и „Дисни“ да остане такава.

ГЛАВА 34

MAK-овете на XXI век

Какво откроява „Епъл”

Миди, ледени кубове и слънчогледи

Още с пускането на iMac на пазара през 1998 г. Джобс и Джони Айв превръщат визуално атрактивния дизайн в отличителен белег на компютрите „Епъл“. Появяват се лаптоп за масовия потребител, който изглежда като оранжева мида, и професионален настолен компютър, приличащ на леден куб в стил дзен. Подобно на панталоните с кройка „чарлстон“, закачени в дъното на дрешника, някои от тези модели биха изглеждали по-добре в своето време, отколкото разглеждани днес в ретроспекция. Те показват афинитет към самия дизайн, който понякога е малко прекален. Но именно дизайнът отличава компютрите на „Епъл“ от масата и им придава публична известност, така необходима за оцеляването им в света, доминиран от Windows.