Иновациите на „Епъл“ далеч не са просто повърхностни промени. От 1994 г. компанията ползва микропроцесор, наречен
Веднага след завръщането си в „Епъл“ през 1997 г. Джобс решава да спре предоставянето на лицензи за операционната система на „Макинтош“ на производители-клонинги. Предлага на Галвин да направи изключение за един от клонингите на „Моторола“ –
Джобс не предоставя никаква реална власт на своя борд, а ползва събранията, за да разсъждава свободно върху различни идеи и да споделя стратегии, застанал с тебешир пред черната дъска. В течение на 18 месеца директорите обсъждат дали да преминат към архитектура, съобразена с чипа на „Интел“.
– Дискутирахме по този въпрос, задавахме си много въпроси и накрая решихме, че трябва да го направим – спомня си членът на борда Арт Левинсон.
Пол Отелини, президент на „Интел“ по това време, който по-късно става изпълнителен директор на компанията, започва тайни преговори с Джобс. Двамата се познават от времето, когато Джобс се бори да задържи
„Интел“ има сключени споразумения с други производители на компютри и Джобс поисква по-добра цена в сравнение с тяхната. „Трябваше да намерим разумен начин да приближим цифрите“, казва Отелини. По-голямата част от договореностите се постигат, както предпочита Джобс – по време на дълги разходки. Джобс започва разходката, като разказва някоя история и обяснява как е бил свидетел на еволюцията на компютрите. Накрая преминава към пазарлък за цената.
– „Интел“ има репутацията на корав партньор, която идва още от времето, когато го управляваха Анди Гроув и Крейг Барет – казва Отелини. – Исках да покажа, че ние сме компания, с която може да се работи.
Така че един ударен екип на „Интел“ започва работа с екип на „Епъл“ и двата колектива успяват да съкратят срока за преход с шест месеца. Джобс поканва Отелини в едно от най-добрите кътчета за отдих на мениджърския екип на „Епъл“. Там Отелини навлича едно от лабораторните облекла на „Интел“, което прилича на заешки костюм и се прегръща силно с Джобс. При публичното оповестяване на сделката през 2005 г. обикновено сдържаният Отелини повтаря сцената. „Епъл“ и „Интел“ – най-после заедно“, грейва надпис на големия екран.
Бил Гейтс е поразен. Конструирането на безумно оцветени компютърни кутии не го впечатлява, но тайната програма да се замени микропроцесорът на компютрите „Епъл“, изпълнена навреме и без сътресения, е подвиг, който той горещо приветства.
– Ако кажете „Добре, искаме да заменим нашия микропроцесорен чип с друг, без да изоставаме“, това ще изглежда невъзможно – казва той след години в отговор на въпрос за постиженията на Джобс. – А те всъщност успяха.
Една от чудатостите на Джобс е неговото отношение към парите. Когато се връща в „Епъл“ през 1997 г., той обявява, че ще работи за 1 долар на година, за да допринесе за компанията, без да се стреми към лично обогатяване. Независимо от това Джобс възприема идеята за предоставяне на големи пакети от опции1
за закупуване на акции на „Епъл“ по определена цена. Тази идея не е част от обичайните добри практики за компенсации, отразявани в отчетите на комитетите към борда и критериите за ефективност.