Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

С микропроцесор на „Интел”?

Иновациите на „Епъл“ далеч не са просто повърхностни промени. От 1994 г. компанията ползва микропроцесор, наречен PowerPC, създаден от партньорството на IBM и „Моторола“. В продължение на няколко години той е по-бърз от чиповете на „Интел“ и „Епъл“ шумно хвали това в шеговитите си реклами. Но още преди връщането на Джобс „Моторола“ изостава в разработката на нови версии на този чип. Това поражда битка между Джобс и изпълнителния директор на „Моторола“ Крис Галвин.

Веднага след завръщането си в „Епъл“ през 1997 г. Джобс решава да спре предоставянето на лицензи за операционната система на „Макинтош“ на производители-клонинги. Предлага на Галвин да направи изключение за един от клонингите на „Моторола“ – StarMax Mac, но само ако „Моторола“ ускори разработката на чиповете PowerPC за лаптопи. Дискусията става разгорещена. Джобс излага мнението си, че чиповете на „Моторола“ са слаби. Галвин, който също е човек с характер, възразява и Джобс просто прекратява разговора. Джобс започва тайно да планира преориентиране на „Епъл“ от чипа PowerPC към микропроцесора на „Интел“. Той разбира, че това не е лесна задача, тъй като е свързана и с написване на нова операционна система.

Джобс не предоставя никаква реална власт на своя борд, а ползва събранията, за да разсъждава свободно върху различни идеи и да споделя стратегии, застанал с тебешир пред черната дъска. В течение на 18 месеца директорите обсъждат дали да преминат към архитектура, съобразена с чипа на „Интел“.

– Дискутирахме по този въпрос, задавахме си много въпроси и накрая решихме, че трябва да го направим – спомня си членът на борда Арт Левинсон.

Пол Отелини, президент на „Интел“ по това време, който по-късно става изпълнителен директор на компанията, започва тайни преговори с Джобс. Двамата се познават от времето, когато Джобс се бори да задържи NeXT на повърхността, и по-късно Отелини споделя, че „арогантността му временно е намаляла“. Отелини има спокоен и иронично-шеговит подход към хората; той е по-скоро развеселен, отколкото стъписан, когато в работата си с Джобс в „Епъл“ през първите години след 2000 открива, че „соковете му пак текат буйно и той вече не е така скромничък“.

„Интел“ има сключени споразумения с други производители на компютри и Джобс поисква по-добра цена в сравнение с тяхната. „Трябваше да намерим разумен начин да приближим цифрите“, казва Отелини. По-голямата част от договореностите се постигат, както предпочита Джобс – по време на дълги разходки. Джобс започва разходката, като разказва някоя история и обяснява как е бил свидетел на еволюцията на компютрите. Накрая преминава към пазарлък за цената.

– „Интел“ има репутацията на корав партньор, която идва още от времето, когато го управляваха Анди Гроув и Крейг Барет – казва Отелини. – Исках да покажа, че ние сме компания, с която може да се работи.

Така че един ударен екип на „Интел“ започва работа с екип на „Епъл“ и двата колектива успяват да съкратят срока за преход с шест месеца. Джобс поканва Отелини в едно от най-добрите кътчета за отдих на мениджърския екип на „Епъл“. Там Отелини навлича едно от лабораторните облекла на „Интел“, което прилича на заешки костюм и се прегръща силно с Джобс. При публичното оповестяване на сделката през 2005 г. обикновено сдържаният Отелини повтаря сцената. „Епъл“ и „Интел“ – най-после заедно“, грейва надпис на големия екран.

Бил Гейтс е поразен. Конструирането на безумно оцветени компютърни кутии не го впечатлява, но тайната програма да се замени микропроцесорът на компютрите „Епъл“, изпълнена навреме и без сътресения, е подвиг, който той горещо приветства.

– Ако кажете „Добре, искаме да заменим нашия микропроцесорен чип с друг, без да изоставаме“, това ще изглежда невъзможно – казва той след години в отговор на въпрос за постиженията на Джобс. – А те всъщност успяха.

Опции върху акции

Една от чудатостите на Джобс е неговото отношение към парите. Когато се връща в „Епъл“ през 1997 г., той обявява, че ще работи за 1 долар на година, за да допринесе за компанията, без да се стреми към лично обогатяване. Независимо от това Джобс възприема идеята за предоставяне на големи пакети от опции1 за закупуване на акции на „Епъл“ по определена цена. Тази идея не е част от обичайните добри практики за компенсации, отразявани в отчетите на комитетите към борда и критериите за ефективност.

1 Опция: ценна книга, която дава право на притежателя си да купи или продаде определен актив на определена цена, в рамките на определен срок.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное