Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Комитетът открива нередности с опциите на Джобс и на някои от старшите служители и незабавно информира Федералната агенция за финансова и борсова сигурност. Джобс е знаел за обратното датиране, се твърди в доклада, но като краен резултат не се е облагодетелствал финансово. (Комисията към борда на „Дисни“ установява аналогично обратно датиране в „Пиксар“, когато е била ръководена от Джобс.)

Законите, регулиращи такива практики с обратно датиране, са доста мъгляви, а и никой в „Епъл“ не се е облагодетелствал от опции с подозрително датиране. На Федералната агенция за финансова и борсова сигурност й трябват осем месеца, за да направи собствено разследване, и през април 2007 тя обявява, че няма да предприеме действия срещу компанията „отчасти заради нейното незабавно, всестранно и забележително сътрудничество с комисията по разследване и бързото й собствено докладване на случая“. Въпреки че агенцията установява, че Джобс е знаел за обратното датиране, тя не го обвинява за неправомерно поведение, тъй като той „не е знаел какви ще са счетоводните последици“.

Агенцията вписва в решението си писмени забележки срещу бившия финансов директор на „Епъл“ Фред Андерсън, както и към съветника Нанси Хайнън. Андерсън, пенсиониран капитан от ВВС, с квадратна челюст и дълбока почтеност, е мъдрият, спокоен и влиятелен авторитет в „Епъл“, известен и със способността си да потушава гневните изблици на Джобс. Андерсън е посочен само за допусната „небрежност“ по документацията и му е позволено да продължи да участва в управителни съвети. Независимо от това той подава оставката си от борда на „Епъл“.

Андерсън смята, че е станал изкупителна жертва. Когато приключва работата си с агенцията, неговият адвокат публикува изявление, което хвърля част от вината върху Джобс. Той посочва, че Андерсън е „предупредил г-н Джобс, че опциите за човек от изпълнителния екип би трябвало да се остойностят към датата на одобрение от борда или ще трябва да се начислят счетоводни такси“. На това Джобс отговаря че бордът е дал предварителното си съгласие.

Хайнън, която отначало отхвърля обвиненията срещу себе си, прибягва до споразумение и плаща глоба от 2,2 милиона долара, без да приема или отрича свои евентуални неправилни действия. Аналогично компанията приключва съдебния процес със съгласие да плати 14 милиона долара за нанесени щети.

„Рядко се случва толкова много иначе преодолими проблеми да се породят от вманиачеността на един човек по собствения му имидж“, пише Джо Носера в „Ню Йорк Таймс“. „И отново човекът, за когото говорим, е Стив Джобс.“

Понеже презира правилата и законите, той създава климат, в който е трудно някой като Хайнън да се противопостави на желанията му. Понякога резултатът е невероятна креативност. Но хората около него плащат цена. Специално по отношение на компенсациите затруднението да отхвърлят прищевките му кара някои добри хора да допуснат неприемливи грешки.

Въпросът с компенсациите напомня чудатостите на Джобс по отношение на паркирането. Той отхвърля такива парадни привилегии като лично място за паркиране, означено като „Запазено за изпълнителния директор“. Същевременно смята за нормално да паркира на местата за инвалиди. Той иска да бъде приеман (в собствените си очи и в тези на останалите) като човек, който е готов да работи за 1 долар на година, но в същото време желае да получава огромен брой опции върху акции, заделени специално за него. В него се борят противоречията на бунтар, привърженик на контракултурата, превърнал се в предприемач, който иска да вярва, че се е настроил към деловия живот, без да продава или да осребрява убежденията си.

ГЛАВА 35

Първи рунд

Memento Mori (Помни, че си смъртен)


На петдесет (в центъра) с Ийв и Лорийн (зад тортата), Еди Кю (до прозореца), Джон Ласетър (с фотоапарата) и Лий Клоу (с брадата)

Рак

По-късно Джобс казва, че раковото му заболяване е причинено от изтощителната 1997 година, когато е поел управлението едновременно на „Епъл“ и „Пиксар“. Поради голямото си натоварване той получава камъни в бъбреците и други болести и се връща вкъщи толкова уморен, че едва може да говори.

– Вероятно тогава се появи ракът, защото имунната ми система вече бе силно отслабнала – казва той.

Няма доказателства, че изтощението или слабата имунна система причиняват рак, но проблемите с бъбреците довеждат до диагностирането на болестта. През октомври 2003 г. се налага да отиде при уроложката, която го лекува, и тя му казва да си направи компютърна томография на бъбреците и уретера. Изминали са пет години от последното изследване. При новото не се открива нищо нередно в самите бъбреци, но показва сянка в панкреаса, затова тя му назначава и томография на панкреаса. Той не го прави. Както обикновено, Джобс игнорира указанията, които не му харесват. Но тя настоява. „Стив, това наистина е важно“, му казва след няколко дни. „Трябва да го направиш.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное