Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Да помня, че скоро ще бъда мъртъв, е най-мощният стимул да пренаредя приоритетите в живота си. В лицето на смъртта всички външни очаквания, цялата гордост, страхът от трудностите или от провал просто изчезват и остава само това, което наистина е важно. Да помниш, че се приближаваш към смъртта, е най-добрият начин, който познавам, за да преодолееш погрешното убеждение, че имаш нещо за губене. Вече си изложен на показ. Няма причина да не следваш сърцето си.

Умелият минимализъм на речта й придава простота, чистота и чар. Където и да търсите – от разни антологии до YouTube – няма да намерите по-добра реч за годишен университетски акт. Някои вероятно са на по-важни теми (например речта на Джордж Маршал в Харвард през 1947 г., когато оповестява план за възстановяване на следвоенна Европа), но никоя не е изпълнена с толкова благородство и достойнство.

Един лъв на петдесет

Трийсетата и четирийсетата си годишнина Джобс отпразнува в компанията на известни личности от Силициевата долина и избрани знаменитости. Петдесетия си рожден ден обаче, през 2005 г., след операцията от рак, прекарва само с най-близките приятели и колеги, поканени от жена му. Главният готвач Алис Уотърс приготвя шотландска сьомга, кус-кус и изобилие от градински зеленчуци.

– Атмосферата бе топла и задушевна, като всички, включително децата, се бяхме събрали в една стая – спомня си Уотърс.

Там е близкият приятел на Джобс Майк Слейд, както и колеги от „Епъл“ и „Пиксар“, сред които Ласетър, Кук, Шилър, Клоу, Рубинщайн и Теванян.

Кук се справя добре с управлението на компанията в отсъствието на Джобс. Той успява да накара всички темпераментни действащи лица в „Епъл“ да си свършат работата и рядко застава под прожекторите. Въпреки че харесва силните личности, Джобс никога не е предоставял реална власт на някой свой заместник и не е споделял сцената с друг.

Трудно е да си негов дубльор. Ако засияеш със собствена светлина, си прокълнат, ако не – също. Кук успява да маневрира в тези плитки води. Той управлява спокойно и решително, без да търси известност или похвали.

– Някои хора негодуват от факта, че Стив получава похвали за всяко нещо, но аз никога не съм давал и пукната пара за това – казва Кук. – Честно казано, предпочитам името ми изобщо да не се появява във вестниците.

Когато Джобс се връща на работа, Кук се връща към ролята си на човек, който поддържа добрата сглобка на подвижните части в „Епъл“ и остава незасегнат от гневните избухвания на Джобс.

– Хората погрешно възприемат коментарите му като роптаене и негативизъм. Това е просто неговият начин да изразява емоциите си. Затова никога не приемам нещата лично.

В много отношения той е пълна противоположност на Джобс: невъзмутим, уравновесен и последователен.

– Аз умея да водя преговори, но той вероятно е по-добър от мен, защото е хладнокръвен потребител – казва по-късно Джобс. След като го хвали още малко, той тихо добавя и една уговорка – сериозна, но рядко изказвана на глас: – Но Тим не умее да представя продукт.

През есента на 2005 г., след като се връща на работа, Джобс повишава Кук в оперативен директор на „Епъл“. Това става, докато двамата летят за Япония. Всъщност Джобс не му предлага поста, а просто му съобщава: „Реших да те направя оперативен директор.“

Пак по това време старите приятели на Джобс – Джон Рубинщайн и Ейви Теванян, ръководители на отделите за хардуер и софтуер от връщането му в „Епъл“ през 1997 г., решават да напуснат. Теванян е натрупал много пари и предпочита да се оттегли.

– Ейви е страшно умен и голям симпатяга, много по-земен от Руби, без голямо его – казва Джобс. – Напускането му бе голяма загуба за нас. Няма такъв гений като него.

Случаят с Рубинщайн е малко по-сложен. Той е разстроен от издигането на Кук и изтощен след деветте години работа под ръководството на Джобс. Бурните им спорове стават все по-чести. Има и нещо друго: Рубинщайн непрекъснато е в конфликт с Джони Айв, който преди е работил под негово ръководство, а сега е подчинен пряко на Стив. Айв винаги предлага дизайнерски решения, които са визуално смайващи, но трудни за осъществяване. Работа на Рубинщайн е да създаде практичен хардуер, затова често се опъва. По природа той е предпазлив.

– В края на краищата, Руби си е от „Хюлет-Пакард“ – казва Джобс. – Той никога не търси нестандартното, не е агресивен.

Добър пример за това е един случай с винтовете, които закрепват „ръкохватките“ на Power Маc G4. Айв решава каква форма да имат и да бъдат покрити с гланц. Рубинщайн преценява, че така цената ще стане „астрономическа“ и проектът ще се забави, затова отхвърля идеята. Неговата работа е да произвежда продукти, което означава да търси компромисни решения. Айв възприема този подход като вреден за иновациите, затова се обръща през главата му към Джобс и към инженерите от средния ешелон.

– Руби казваше „Не можем да го направим, това ще забави нещата“, а аз му отвръщах „Мисля, че можем“ – спомня си Айв. – Знаех го, тъй като се сработих зад гърба му с производствените екипи.