Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

В този и други случаи Джобс взема страната на Айв.

Понякога споровете между Айв и Рубинщайн стигат почти до взаимни ругатни. Накрая Айв казва на Джобс да избира между двамата и Джобс избира Айв. Рубинщайн вече е готов да напусне. Той и жена му са закупили имот в Мексико и му трябва отпуск, за да си построи там къща. Накрая той отива да работи в „Палм“, където се опитват да направят нещо, наподобяващо iPhone на „Епъл“. Джобс е така ядосан, че „Палм“ наема някои от бившите му служители, че се оплаква на Боно – съосновател на частна инвестиционна компания, ръководена от бившия финансов директор на „Епъл“ Фред Андерсън. Боно му пише следното: „Успокой топката. Все едно „Бийтълс“ да вдигнат шумотевица, че „Хърман енд дъ Хърмитс“ са им отмъкнали екипа по логистика.“

По-късно Джобс признава, че е реагирал пресилено:

– Фактът, че те се провалиха, е мехлем за раната ми – казва той.

Джобс успява да изгради нов мениджърски екип, който е по-малко склонен към взаимни дрязги. Неговите главни играчи, освен Кук и Айв, са Скот Форстол, занимаващ се със софтуера на iPhone, Боб Мансфилд, отговарящ за хардуера на „Мак“, Фил Шилер, ръководител на маркетинга, Еди Кю, разработващ интернет услугите, и Питър Опенхаймер – финансов директор. Въпреки че на пръв поглед хората от ръководния екип си приличат – всички са бели мъже на средна възраст – съществува цял диапазон от стилове на работа и поведение. Айв е емоционален и експресивен, а Кук е студен като стомана.

Всички те знаят, че от тях се очаква да бъдат почтителни към Джобс, като същевременно оказват конструктивна съпротива на идеите му – един сложен за поддържане баланс, но всеки от тях се справя добре.

– Осъзнах рано, че ако не изказваш мнението си, Стив може да те покоси – казва Кук. – Той заема противоречиви позиции, за да се разгори дискусия, която може да доведе до по-добри решения. Така че ако ви е неудобно да изказвате несъгласие, никога няма да оцелеете.

Най-подходящото време за свободни разисквания е събранието на ръководния екип в понеделник сутрин, което започва в 9 и продължава три или четири часа. Фокусът винаги е върху бъдещето. Какви нови функции трябва да има всеки продукт? Какви нови неща трябва да се разработят? Джобс използва събранието, за да засили у служителите си чувството за обща мисия. Така спомага за централизиране на контрола, компанията изглежда сплотена и тясно интегрирана като продукт на „Епъл“. Това предотвратява битките между отделите, които са напаст за децентрализираните компании.

Джобс използва събранията и за да засили концентрацията на хората си. Във фермата на Робърт Фридланд работата му е била да подкастря ябълковите дръвчета, така че те да останат силни, и това става метафора за стила му на „подкастряне“ в „Епъл“. Той не иска екипите му да развиват безброй идеи за продуктовите линии, ръководейки се само от пазарните фактори, а държи „Епъл“ да се фокусира едновременно само върху два или три приоритета.

– Той има несравнимата способност да изключва „шума“ около себе си – казва Кук. – Това му позволява да се концентрира само върху няколко неща и да се дистанцира от останалите. Малко хора умеят това.

За да популяризира уроците, които той и неговият екип научават, Джобс създава вътрешен учебен център, наречен „Епъл Юнивърсити“. Той наема Джоел Подолни, който е бил декан на школата за мениджмънт в „Йейл“, да състави учебна поредица с анализи на реални ситуации. Те включват важните решения, взети от компанията в течение на съществуването й, включително прехода към микропроцесорите на „Интел“ и решението да отвори магазините „Епъл“ (Аpple Store). Старшите ръководители отделят време, за да преподават на новите, така че стилът на „Епъл“ за вземане на решения да стане част от фирмената им култура.

Според една легенда в Древен Рим, когато някой генерал празнува победата си на тържествен парад по улиците на града, зад него подтичва шут, който му шепнел Memento mori („Помни, че си смъртен“). Това напомняне помага на героя да вижда нещата в перспектива и му внушава скромност. Джобс чува това от лекарите си, но не проявява смирение и скромност, а се завръща с гръм и трясък след боледуването си. Ракът му напомня, че няма какво да губи, така че трябва да продължи с пълна скорост напред.

– Той се върна с чувство за мисия – казва Кук. – Въпреки че сега управлява голяма компания, той продължава да прави смели ходове, които не би направил никой друг.

За известно време се появява надежда, че Джобс е станал по-умерен, че ракът и фактът, че вече е на петдесет, са го направили по-малко брутален в изразяването на недоволство.

– Непосредствено след завръщането си той не използваше често бича на унижението – спомня си Теванян. – Ако се разсърдеше, можеше да кресне, да се вбеси и да изругае, но не така, че да срине човека срещу себе си. Това бе просто неговият начин да накара служителя да работи по-добре.

Теванян се замисля за момент, след което допълва: