Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Така че, когато идва моментът Гейтс и Джобс да се срещнат преди интервюто вечерта, Мосбърг е доста разтревожен. Гейтс влиза първи заедно с помощника си Лари Коен, който вече му е съобщил накратко за шегата на Джобс. Джобс се появява с небрежна походка няколко минути по-късно, измъква бутилка вода от кофичката с лед и сяда. След миг-два мълчание Гейтс казва: „Значи, аз трябва да съм онзи представител от ада.“ Той не се усмихва. Джобс не реагира секунда-две, после му пуска една от своите дяволити усмивки и му подава бутилката с ледена вода. Гейтс се отпуска и напрежението се разсейва.

Резултатът е увлекателен дует, в който всеки от вундеркиндите на цифровата ера говори отначало предпазливо, а след това с топлота за другия. Най-запомнящи са искрените им отговори, когато стратегът по технологиите Лиз Байър ги пита какво са научили един от друг.

– Е, бих дал много да имам вкуса на Стив – отговаря Гейтс.

Разнася се кратък нервен смях – десет години по-рано Джобс казва известната си фраза, че проблемът му с „Майкрософт“ е, че тази компания няма абсолютно никакъв вкус. Гейтс обаче заявява, че говори сериозно, че Джобс „има вроден вкус“. Той си спомня как двамата с него обсъждали софтуера, който „Майкрософт“ правел за „Макинтош“.

– Видях как как Стив взема решение на базата на интуицията си към хората и продукта – нещо, което ми е трудно да обясня. Той прави нещата различно, магически. В онзи случай беше невероятен.

Джобс гледа в пода. По-късно ми каза, че честността и великодушието са го „разбили“. Когато идва неговият ред, Джобс също се държи честно, но не и толкова великодушно. Той описва значителната разлика между идеологията на „Епъл“ за създаване на тясно интегрирани продукти и тази на „Майкрософт“, които предоставят софтуера си на съперничещи си производители на хардуер. Той отбелязва, че интеграционният подход, демонстриран чрез комплекта iTunes – iPod, се радва на по-голям успех на музикалния пазар, докато свободният подход на „Майкрософт“ постига по-добри резултати на пазара за персонални компютри. Въпросът, който той безцеремонно поставя, е кой подход ще се окаже по-добър при мобилните телефони?

След това Джобс прави една проницателна забележка: различната философия относно начина на изработване е причина „Епъл“ да не умее да си сътрудничи с другите компании.

– От самото основаване на компанията Воз и аз си правехме всичко сами, затова не се научихме да си партнираме с останалите – твърди Джобс. – Мисля, че ако „Епъл“ имаше малко повече умение за сътрудничество в своята ДНК, то щеше да й послужи изключително добре.

ГЛАВА 36

iPhone

Три революционни продукта в един

iPod, който работи и като телефон

През 2005 г. темпът в продажбите на iPod скача до небесата. През тази година се продават изумителните двайсет милиона броя – четворно повече от предходната. Продуктът става още по-важен за счетоводния баланс на компанията – той формира 45 % от годишните приходи. Освен това iPod придава още по-модерна визия на „Епъл“ и така засилва продажбите на компютрите „Макинтош“.

Джобс се безпокои.

– Той винаги бе обсебен от мисълта какво може да се обърка – спомня си членът на борда Арт Левинсон.

Джобс стига до заключението, че „устройството, което може да ни изяде главите, е мобилният телефон“. Той обяснява пред борда на директорите, че пазарът на цифрови фотоапарати се свива рязко, защото телефоните вече са снабдени с камери. Същото ще се случи и с iPod, ако производителите на мобилни телефони започнат да вграждат музикални плейъри в тях. „Всеки носи телефон, така че айподът ще стане ненужен“ – казва той.

При първата си стратегия прави нещо, което, както признава пред Бил Гейтс, не е в неговата ДНК: партнира си с друга компания. Той започва преговори с изпълнителния директор на „Моторола“ Ед Зандър за вграждане на iPod в популярния мобилен телефон RAZR („рейзър“), който разполага и с цифрова камера. Така се ражда ROKR („рокър“). Той обаче не притежава нито очарователния минимализъм на iPod, нито удобния тънък корпус на RAZR.

Апаратът е грозен, музикалните файлове се зареждат трудно и събира само стотина песни; с две думи, притежава всички отличителни белези на продукт, скалъпен от съвместната работа на няколко производители – точно обратното на начина, по който Джобс работи. Вместо хардуерът, софтуерът и съдържанието да бъдат контролирани от една компания, те са скърпени в едно цяло от „Моторола“, „Епъл“ и оператора на безжичната мрежа „Сингюлър“.

„И вие наричате това телефонът на бъдещето?“ – присмива им се списание „Уайърд“ от корицата на ноемврийския си брой.

Джобс побеснява.

– Писна ми да се занимавам с глупави компании като „Моторола“ – казва той на Тони Фадел и останалите на едно събрание, на което обсъждат iPod. – Дайте да си го направим сами.

Джобс забелязва нещо странно по отношение на мобилните телефони на пазара: и те като музикалните плейъри не струват.