Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Освен ако не решеше, че някой наистина е некадърен и трябва да си отиде, което се случваше от време на време.

В края на краищата обаче острите ръбове в личността на Джобс отново излизат наяве. Повечето му колеги вече са свикнали с характера му и знаят как да реагират, но много се разстройват, когато той излива гнева си върху непознати хора.

– Веднъж той отиде до супермаркета да си купи плодов коктейл – спомня си Айв. – Обслужваше го една доста възрастна жена и той й се нахвърли за това, как приготвя коктейла. После изрази съчувствие: „Възрастна е и е по-добре да не върши тази работа.“

При едно пътуване с Джобс до Лондон Айв има неблагодарната задача да избере хотел. Той се спира на „Хемпел“ – тих петзвезден хотел, излъчващ изтънчен минимализъм, който според него би се харесал на Джобс. Но малко след като се регистрират, той застава нащрек и както очаква, след минута телефонът му иззвънява. „Стаята ми е ужасна. Да се махаме оттук“ – казва Джобс. Айв събира багажа си и отива на рецепцията, където Джобс безцеремонно заявява на шокирания служител какво мисли.

Айв осъзнава, че повечето хора (включително и той самият) се въздържат да изразят открито недоволството си, когато не одобряват нещо, защото искат да бъдат харесвани. „Което всъщност е проява на суета“ – допълва Айв. Това е доста тактично обяснение. Джобс определено не проявява суетност.

Тъй като е добър човек, Айв се опитва да си обясни защо Джобс, когото той много харесва, се държи по този начин. Една вечер в бар в Сан Франциско той се наклони сериозно към мен и се зае да анализира:

Той е много, много чувствителен човек. Това е една от причините за асоциалното му поведение и прекалената му грубост. Разбирам защо дебелокожите и безчувствени хора са груби, но не и защо чувствителните понякога са същите. Веднъж го попитах защо се разбеснява толкова за това или онова. Той каза: „Но аз не съм бесен постоянно.“

Той има тази детска способност да се ядосва много за нещо, но бързо му минава. Но има и случаи, в които според мен е много разочарован, и начинът му да постигне катарзис е като нарани някого. Той смята, че има свободата и позволението да се държи така, сякаш не носи отговорност за чувствата на другите. Като се има предвид колко е интуитивен, той знае точно как да нарани някого. И го прави.

От време на време някой по-мъдър колега дръпва Джобс настрани и се опитва да го умиротвори. Лий Клоу е майстор в това отношение.

– Стив, мога ли да ти кажа нещо? – пита спокойно той, след като Джобс току-що е нахокал някого публично. Влиза в кабинета на Джобс и му обяснява колко здраво работят всички. – Като ги унижаваш така, не ги мотивираш, а ги обезсърчаваш – казва му Клоу.

Джобс склонява да се извини и казва, че разбира, но после пак се връща на своето. „Просто съм си такъв“ – казва той.

Поне в отношението си към Бил Гейтс Джобс проявява известна улегналост. „Майкрософт“ изпълнява своята част от сделката от 1997 г., когато се съгласява да продължи да разработва отличен софтуер за „Макинтош“. От друга страна, Гейтс вече не е толкова важен съперник, защото не успява да възпроизведе стратегията на „Епъл“ за дигитален пъп. Гейтс и Джобс имат много различен подход към продуктите и иновациите, но съперничеството им довежда до изненадващ самоанализ у всеки от тях.

За конференцията през май 2007 г., посветена на цифровите технологии, журналистите Уолт Мосбърг и Кара Суишър успяват да убедят Джобс и Гейтс да дадат съвместно интервю. Мосбърг кани първо Джобс, който не ходи на много такива конференции, и е изненадан, когато той казва, че ще дойде, ако и Гейтс дойде. Като чува това, Гейтс също приема.

Мосбърг желае съвместната им поява да е задушевна дискусия, а не дебат, но вероятността за това намалява, когато Джобс запраща томахавка по „Майкрософт“ в самостоятелно интервю по-рано същия ден. Помолен да коментира факта, че софтуерът iTunes на „Епъл“, предназначен за компютри с Windows, е станал изключително популярен, Джобс казва шеговито: „Това е като да дадеш чаша ледена вода на някой в ада.“