Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Джобс се подлага на операция в събота, 31 юли 2004 г., в медицинския център на Станфордския университет. Един от вариантите е да отстранят голяма част от стомаха и червата, както и панкреаса, но лекарите решават да приложат по-малко радикален подход и премахват само част от панкреаса.

На следващия ден Джобс изпраща от своя PowerBook имейл на служителите си, в който съобщава за операцията. Той ги уверява, че видът на неговия панкреатичен рак „представлява около 1 % от общите случаи на панкреатичен рак, диагностиран всяка година, и може да бъде излекуван чрез навременно хирургическо отстраняване (моят вече е премахнат)“. Джобс казва, че не се нуждае от химиотерапия или лечение с радиоактивно облъчване и планира да се върне на работа през септември. „За периода на отсъствието ми помолих Том Кук да отговаря за ежедневните операции на „Епъл“, така че да не излезем от ритъм. Със сигурност ще звъня доста често на някои от вас през август и очаквам да се видим през септември.“

Заради маниакалните му диети и чудати процедури за пречистване и постене, които практикува от тийнейджърските си години, по-късно един страничен ефект от операцията се превръща в проблем. Тъй като панкреасът произвежда храносмилателните ензими, които позволяват на стомаха да смила храната и да усвоява хранителните вещества, отстраняването на част от органа затруднява постъпването на достатъчно протеини в организма. Пациентите биват съветвани да ядат често и да консумират широк набор от месни и рибни протеини, както и пълномаслени млечни продукти. Джобс никога не е правил това и не смята да го прави.

Той остава в болницата две седмици, след което полага усилия да възстанови силите си.

– Помня как се върнах и седнах в този люлеещ се стол – ми каза той, сочейки стола във всекидневната. – Нямах сили дори да вървя. Отне ми седмица, докато успея да обиколя квартала. Насилих се да вървя до градините, които са на няколко пресечки оттук, след това още по-далеч. За около шест месеца си възвърнах почти цялата енергия.

За нещастие ракът е дал разсейки. При операцията лекарите намират три метастази в черния дроб. Ако го бяха оперирали девет месеца по-рано, щяха да премахнат тумора и никога да не се стигне дотам, макар че никой не знае със сигурност. Джобс започва лечение с химиотерапия, което допълнително усложнява проблемите му с храненето.

Речта в Станфордския университет

Oтначало Джобс запазва в тайна продължаващата битка с рака – казва на всички, че се е „излекувал“ – също както мълчи за диагнозата си през октомври 2003 г. Тази потайност не е изненадваща; тя е част от неговата природа. По-изненадващо е решението му да говори публично за рака. Въпреки че рядко държи речи, ако не се броят представянията на нови продукти, той приема поканата на Станфордския университет да изнесе приветствена реч на годишния акт през юни 2005 г. Тревогата за здравето му и мисълта, че наближава 50, го подтикват към размисъл.

Джобс се обажда на брилянтния сценарист Аарон Соркин да му помогне при написване на речта и му изпраща някои своя идеи.

– Това бе през февруари, тогава не получих отговор. През април му позвъних и той каза „А, да“, а аз му пратих още няколко идеи – разказва Джобс. – Накрая го приклещих на телефона и той само повтаряше „Да, да“, докато накрая дойде юни, а той не ми беше пратил нищо.

Джобс е обхванат от паника. Той винаги е писал сам презентациите, но никога не е изнасял приветствена реч на годишен университетски акт. Една нощ сяда и написва речта без ничия помощ; използва само някои идеи след разговор с жена си. В резултат се получава една много лична и пряма реч, изчистена и персонализирана като съвършените продукти, които сам създава.

Алекс Хейли казва веднъж, че най-доброто встъпление е „Нека ви разкажа една история“. Хората не са страстни привърженици на лекциите, но всеки обича да му разказват случки. Именно такъв подход избира Джобс.

– Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот – започва той. – Не нещо тежко и официално – просто три истории.

Първата е за напускането на университета „Рийд“.

– Така имах възможност да посещавам само лекциите, които ми бяха интересни – казва той.

Втората е за шанса, който му дава изгонването му от „Епъл“.

– Да бъдеш преуспял, тежи, а да си начинаещ, ти дава лекота. Тогава не си напълно уверен в нищо.

Студентите слушат с необичайно внимание, независимо от бръмченето на самолета над главите им, от който виси рекламен банер с надпис „Рециклирайте електронните си отпадъци“. Историята, която приковава вниманието им обаче, е третата. В нея той говори за диагнозата „рак“ и за осъзнатостта, която му е донесла тя: