Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Тонът й е толкова тревожен, че той се съгласява. Една ранна сутрин отива да му направят томография и след като проучват резултата, лекарите му съобщават лошата новина, че има тумор. Един от тях дори го съветва да провери дали всичките му дела са в ред – учтив начин да се каже, че може би разполага само с няколко месеца живот. Същата вечер му правят биопсия чрез вкарване на ендоскоп през устата до червата, така че да вмъкнат игла в панкреаса и да вземат клетки от тумора. Лорийн си спомня, че лекарите се просълзяват от радост. Оказва се, че това е панкреатичен невроендокринен тумор, който се развива бавно, поради което е възможно да бъде третиран успешно. Извадил е късмет, че туморът е открит толкова рано – като страничен ефект от рутинно изследване на бъбреците – затова може да бъде отстранен хирургично, преди да са се появили разсейки.

Едно от първите му обаждания е до Лари Брилиънт, когото среща за първи път в един ашрам в Индия. „Вярваш ли още в Бог?“, го пита Джобс. Брилиънт казва, че – да, вярва, и двамата обсъждат множеството пътища към Бога, както ги е учил гуруто Нийм Кароли Баба. След това Брилиънт пита Джобс какво не е наред. „Имам рак“, отговаря Джобс.

Арт Левинсън, член на борда на „Епъл“, председателства срещата на борда на компанията си „Дженентек“, когато мобилният му телефон иззвънява и на екрана се появява името на Джобс. При първата почивка Левинсън му се обажда и научава за тумора. Той има солидна подготовка по биология на раковите заболявания, а неговата фирма прави лекарства срещу рак, така че влиза в ролята на съветник. Това прави и Анди Гроув от „Интел“, който е победил рака на простатата. Джобс му се обажда същата неделя, той отива при него и остава в къщата му два часа.

За ужас на своите приятели и съпругата си Джоб решава да не се подлага на операция за отстраняване на тумора, който е единственият приемлив медицински подход.

– Аз наистина не исках да отварят тялото ми, така че реших да пробвам други методи – ми каза той години по-късно с нотка на съжаление в гласа.

Джобс се придържа към строга вегетарианска диета, с големи количества пресни моркови и плодови сокове. Към този режим той добавя и акупунктура, набор от билки и от време на време някои други лечебни мерки, които открива в интернет или при консултации с хора от цялата страна, включително един екстрасенс. За кратко попада под влиянието на лекар, управител на клиника за лечение с природни средства в Южна Калифорния, който му препоръчва билки, диети със сокове, често прочистване на червата, хидротерапия и изключване на всички отрицателни емоции.

– Големият проблем бе, че той наистина не бе съгласен да отварят тялото му – спомня си Лорийн. – Трудно е да накараш някого да направи такова нещо.

Тя обаче се аргументира, че „тялото съществува, за да служи на духа“. Приятелите му непрекъснато го убеждават да се подложи на операция и химиотерапия.

„Стив се лекуваше с ядене на разни гадости и корени от гадости и аз му казах, че е луд“, спомня си Гроув. Левинсън казва, че „всеки ден е умолявал“ Джобс, че е било „изключително обезсърчаващо да не мога дори да поговоря разумно с него“. Противопоставянето почти унищожава приятелството им.

– Ракът не реагира така, както си мислиш – настоява Левинсон, когато Джобс описва лечението си чрез диета. – Не можеш да се справиш с тумора без операция или без да го атакуваш с токсични химикали.

Дори диетологът доктор Дийн Орниш, пионер в алтернативните и хранителни методи на лечение, прави една дълга разходка с Джобс, настоявайки, че понякога традиционните методи са правилното решение. „Ти наистина се нуждаеш от операция“, казва му Орниш.

Упорството на Джобс продължава цели девет месеца след диагностирането на рака през октомври 2003 г. Част от това упорство се дължи на тъмната страна на изкривеното му възприемане на реалността.

– Мисля, че Стив толкова силно желае светът да е устроен по определен начин, че сякаш се опитва да го застави да бъде такъв – размишлява Левинсън. – Понякога това не става. Реалността е безмилостна.

Обратната страна на способността му да се съсредоточава е непоколебимата му готовност да се дистанцира от нещата, с които не иска да се занимава. Това води до много негови велики постижения, но може и да се обърне срещу него.

– Той има способността да игнорира нещата, с които не иска да се сблъсква – казва Лорийн. – Просто така е устроен.

Независимо дали става дума за лични въпроси, свързани със семейството и брака, инженерни или бизнес предизвикателства, здравето и раковото заболяване, понякога Джобс просто „изключва“.

В миналото той бива възнаграждаван за това, което жена му нарича „магическо мислене“ – убедеността му, че ще накара нещата да станат такива, каквито той иска. Но ракът не може да бъде манипулиран така. Лорийн мобилизира всички негови близки и познати, включително сестра му Мона Симпсън, за да го убедят да се подложи на операция. През юли 2004 г. нова томография показва, че туморът е нараснал и вероятно е дал разсейки. Това го принуждава да се изправи лице в лице с реалността.