Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

1 Т.нар. точка за управление – входно устройство при лаптопите, предназначено за местене на курсора.

Той обаче не показва веднага постигнатото на Джобс, защото екипът му работи в свободното си време и Айв не иска да попари ентусиазма им.

– Стив обикновено изстрелва мнението си, затова не му показвам нищо в присъствието на други хора – спомня си Айв. – Той щеше да каже „Това е боклук“ и да се отнесе презрително към идеята. За мен идеите са нещо много деликатно, крехко, затова човек трябва да е внимателен по време на разработването им. Давах си сметка, че ако той отхвърли тази, ще е жалко, защото тя бе много важна.

Айв подготвя демонстрация в своята конферентна зала и я показва само на Джобс, знаейки, че без публика е по-малко вероятно да направи някой безцеремонен коментар. За щастие Джобс намира идеята за страхотна. „Това е бъдещето“ – казва възторжено той.

Всъщност идеята е толкова добра, че Джобс разбира, че тя може да реши проблема с интерфейса на бъдещия мобилен телефон. Този проект е много по-важен, затова той преустановява временно разработването на таблета, за да адаптира мултитъч технологията за екран на мобилен телефон.

– Успеехме ли да я приложим в телефона – спомня си Джобс, – винаги можехме да я използваме и при таблета.

Джобс свиква Фадел, Рубинщайн и Шилер на тайна среща и Айв прави демонстрация на мултитъч екрана. „Еха!“ – казва Фадел. Всички го харесват, но не са сигурни дали ще могат да го внедрят в мобилен телефон. Решават да работят по две направления: P1 е кодовото име за телефона, разработван с управляващия пръстен на iPod, а P2 е алтернативата с мултитъч екран.

Една малка компания в щата Делауеър на име „Фингъруъркс“ вече произвежда мултитъч тракпадове. Основана от двама преподаватели в университета на Делауеър – Джон Илайъс и Уейн Уестърман – тя е разработила таблети с мултитъч и е регистрирала патенти за различните жестове с пръсти, като натискане и плъзгане. В началото на 2005 г. „Епъл“ без шум закупува компанията, всичките й патенти и услугите на двамата й основатели. „Фингъруъркс“ прекратява продажбите за други производители и регистрира новите патенти от името на „Епъл“.

След шест месеца работа над двата варианта (Р1 и Р2) Джобс свиква най-доверените си хора в конферентната зала, за да вземат решение. Фадел е работил усилено, за да разработи модела с управляващ пръстен, но признава, че не са намерили прост начин за избиране на телефонни номера. Подходът с мултитъч екран е по-рискован, защото не са сигурни дали ще намерят решение на всички производствено-технологични въпроси, но същевременно е по-вълнуващ и перспективен.

– Всички знаем, че е по-добре да направим този вариант – казва Джобс, посочвайки сензорния екран. – Затова нека да го доразвием.

Тази своя стратегия той нарича „да заложиш компания на бас“ – висок риск, но и висока отплата, ако успеят.

Няколко души от екипа предлагат да се внедри и клавиатура, имайки предвид популярността на телефона „Блекбъри“, но Джобс налага вето на идеята. Физическата клавиатура ще означава по-малко пространство за екрана и няма да бъде така функционално гъвкава и приспособима като тази на сензорен екран.

– Хардуерната клавиатура изглежда лесно решение, но налага много ограничения – казва той. – Помислете колко много иновации можем да разработим, ако направим екранна клавиатура със софтуер. Нека заложим на нея, а после ще намерим начин да я реализираме.

Резултатът е устройство, при което на екрана се появява цифрова клавиатура, за да наберете телефонен номер, „компютърна“ клавиатура за писане на текст и бутони за различните действия. Всичко това изчезва, когато си пуснете видеоклип. Понеже софтуерът замества хардуера, интерфейсът става гъвкав и лесен за адаптиране.

В продължение на шест месеца Джобс отделя част от деня си, за да помага за усъвършенстването на дисплея.

– Това бе най-задълбоченото забавление в живота ми, което някога съм имал – спомня си той.

Множество функции, които днес ни изглеждат очевидни, са резултат от интензивни творчески дискусии. Известно време екипът търси начин да направи така, че устройството да не се включва произволно – например неволно да бъде набран телефонен номер, докато държите телефона в джоба си. Джобс категорично не иска да има бутон за включване и изключване – подобно решение му изглежда „неелегантно“. Екипът му успява да направи така, че когато устройството е в „спящ“ режим, да се активира с плъзгане на пръста по екрана.