Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Събрахме най-добрите си научни сътрудници и инженери и намерихме начин да се справим – обяснява Уикс.

На стената в просторния му офис има само една рамка с текст от едно изречение. Това е съобщението, което Джобс му праща в деня, когато iPhone е пуснат на пазара: „Без теб нямаше да успеем.“

Дизайнът

При много от големите си проекти – като първата част на „Играта на играчките“ и магазините „Епъл“ – Джобс натиска бутона „пауза“ малко преди завършването им и решава да внесе кардинални промени. Това се случва и с дизайна на iPhone. Първоначалният вариант има стъклен екран и алуминиев корпус. Един понеделник Джобс отива сутринта при Айв и му казва:

– Тази нощ не можах да спя, защото си дадох сметка, че не харесвам телефона.

Това е най-важният продукт, който той разработва след първия „Макинтош“, а нещо му изглежда ненаред. За свой ужас Айв осъзнава на мига, че Джобс е прав.

– Помня, че ми стана много неудобно, че въобще се е наложило да ми го казва.

Проблемът е в това, че най-важното в телефона е екранът му. В текущия вариант обаче корпусът отвлича вниманието от дисплея, вместо да му служи за фон. Цялото устройство изглежда твърде мъжествено, внушава целенасоченост, експедитивност, ефективност.

– Момчета, знам, че девет месеца се утрепахте от работа по този дизайн, но смятаме да го променим – заявява Джобс пред екипа на Айв. – Ще се наложи всички да работим по нощите и през уикендите, затова ако искате, ще ви дадем пистолети да ни убиете още сега.

Вместо да се заинати, екипът се съгласява.

– Това е един от моментите, в които най-много съм се гордял с „Епъл“ – спомня си Джобс.

Новият дизайн се отличава с една тънка рамка от неръждаема стомана, която позволява на дисплея да заеме цялата челна повърхност на устройството. Всяка друга част се губи визуално спрямо дисплея. Новият дизайн е аскетичен, но и дружелюбен. Можете дори да го погалите. Налага се да се преработят платките, антената и разположението на процесора във вътрешността, но Джобс разпорежда промяната.

– Друга компания щеше вече да го продава, а ние се заехме да го преработваме – казва Фарел.

Един аспект на дизайна отразява не само перфекционизма на Джобс, но и желанието му да контролира всичко: устройството е практически неразглобяемо. Не можеш да отвориш корпуса дори за да смениш батерията. Както при първия „Макинтош“ през 1984 г., Джобс не желае хората да бърникат във вътрешността. След като през 2011 г. „Епъл“ установява, че неупълномощени сервизи са започнали да отварят iPhone 4, компанията заменя миниатюрните винтчета с по-сложни, които не могат да бъдат отвинтени с обикновена отвертка.

Вместо сменяема батерия инженерите на „Епъл“ внедряват презареждаем акумулатор, което им позволява да направят телефона много по-тънък. За Джобс по-тънкото винаги е по-добро.

– Той вярваше, че тънкото е красиво – казва Тим Кук. – Това личи във всички наши продукти. Наши са най-тънкият ноутбук, най-тънкият смартфон, а айпадът, който и без това си беше тънък, направихме още по-тънък.

Премиерата

Преди пускането на iPhone на пазара, както обикновено Джобс решава да предостави на едно списание привилегията да зърне новия продукт. Той се обажда на Джон Хюи, главен редактор на списание „Тайм“, и започва с типичните си суперлативи: „Това е най-доброто нещо, което някога сме правили.“ Той иска да даде на „Тайм“ ексклузивни права, „но в „Тайм“ няма нито един достатъчно умен, за да го опише, затова смятам да го дам на някой друг“. Хюи го запознава с Лев Гросман, обигран писател и журналист на „Тайм“, който пише статии върху технологиите.

В материала си Гросман правилно отбелязва, че iPhone всъщност няма много нови функции, а само прави вече известните много по-лесни за използване. „Но именно това е важното – пише той. – Когато устройствата ни не работят, обикновено обвиняваме за това себе си – твърде глупави сме, не сме си прочели упътването или пръстите ни са много дебели… Когато нещо се счупи, и ние се чувстваме пречупени. А когато някой ги поправи, се чувстваме малко по-добре.“

За презентацията на iPhone през януари 2007 г. на изложението „Макуърлд“ в Сан Франциско Джобс кани Анди Херцфелд, Бил Аткинсън, Стив Возняк и екипа, създал първия „Макинтош“ – както прави и при пускането на iMac. От всичките му блестящи презентации на продукти тази вероятно е най-добрата.

– От време на време се появява революционен продукт, който променя всичко – започва той.

Посочва два примера от по-ранни времена: първия „Макинтош“, който „промени цялата компютърна индустрия“, и първия iPod, който „промени цялата музикална индустрия“. Джобс бавно подготвя публиката за новия продукт.

– Днес представяме три революционни продукта от този клас. Първият е широкоекранен iPod със сензорно управление. Вторият е революционен мобилен телефон. А третият е авангардно устройство за интернет комуникации.

После изброява отново трите устройства и пита:

– Схванахте ли? Това не са три отделни устройства, а едно. Казва се iPhone.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное