Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Здравословните му проблеми стават достояние на обществеността през март, когато „Форчън“ разкрива, че от девет месеца той се опитва да лекува рака с диети; освен това обсъжда ролята му в издаването на опции за купуване на акции на „Епъл“ със задна дата. Преди статията да бъде публикувана, Джобс извиква в Купертино главния редактор на „Форчън“ Анди Съруър и се опитва да го убеди да не я пуска. Навежда се над него и пита:

– Е, какво? Ще разкриете факта, че съм гадняр. Това новина ли е?

Същия доста прозорлив аргумент изтъква и когато се обажда на шефа на Съруър в корпорация „Тайм“, Джон Хюи, по сателитен телефон от хавайското селце Кона. Предлага да свикат съвет от изтъкнати бизнесмени и да обсъдят в негово присъствие кои от здравословните му проблеми е уместно да разкриват, но само ако „Форчън“ спре статията. Все пак тя излиза.

На представянето на iPhone 3G през юни 2008 г. Джобс е толкова слаб, че този факт напълно засенчва новия продукт. В „Ескуайър“ Том Джънод го описва като „съсухрен“ и „хилав като пират, облечен в одеждите на някогашната си неуязвимост“. „Епъл“ прави официално изявление, в което противно на истината твърди, че отслабването му се дължало на „обикновен вирус“. Следващия месец, под продължаващия медиен натиск, компанията заявява, че здравето на Джобс е негова „лична работа“.

В края на юли Джо Носера от „Ню Йорк Таймс“ критикува начина, по който се потулват здравните проблеми на Джобс: „На „Епъл“ просто не може да се вярва, че ще каже истината за изпълнителния си директор. Под ръководството на г-н Джобс фирмата създаде атмосфера на тайнственост, която неведнъж й е служила добре – спекулациите за новите продукти, които ще бъдат представени на поредната годишна конференция „Макуърлд“, са най-добрият й рекламен трик. Тази политика обаче е вредна за управлението на компанията.“ Докато пише статията и получава стандартните отговори от „Епъл“, че това е „лична работа“, един ден неочаквано му телефонира самият Джобс:

– Ало, обажда се Стив Джобс. Знам, че ме смяташ за арогантен гадняр, който си мисли, че стои над закона. А пък за мене ти си лигав червей, който нищо не разбира.

След това доста стъписващо встъпление Джобс предлага да даде информация за здравето си, но само ако Носера не разгласява подробности. Журналистът се съгласява, но все пак съобщава на страниците на вестника, че макар да не се дължат на обикновен вирус, проблемите на Джобс „не са опасни за живота му и не са свързани с нов пристъп на болестта“. Стив дава на Носера повече информация, отколкото е готов да сподели с акционерите, но не му казва цялата истина.

Отчасти поради загрижеността около отслабването на Джобс акциите на „Епъл“ спадат от 188 долара в началото на юни 2008 г. до 156 долара през юли. Нещата се влошават през август, когато „Блумбърг Нюз“ погрешка пуска негов некролог, който се разпространява в сайта „Гоукър“. Няколко дни по-късно на ежегодното музикално мероприятие Джобс повтаря знаменитата шега на Марк Твен:

– Сведенията за смъртта ми са силно преувеличени – казва той при представянето на новата серия айподи.

Изпитият му вид обаче е доста обезпокоителен. В началото на октомври цената на акциите спада на 97 долара.

Същия месец с Дъг Морис от „Юнивърсал Мюзик“ имат уговорена среща в „Епъл“. Вместо това Джобс го кани у тях. Гостът се изненадва колко болен изглежда той. Предстои Морис да бъде награден на галавечер в Лос Анджелис за приноса си към „Град на надеждата“ – кампания за набиране на средства за противоракови изследвания – и той иска Стив също да присъства. Джобс избягва благотворителните събития, но решава да отиде заради Морис и заради каузата. На срещата, която се провежда в голяма шатра на плажа на Санта Моника, Морис казва на двете хиляди гости, че Джобс е вдъхнал нов живот на музикалната индустрия. Концертът продължава до среднощ; сред участниците са Стиви Никс, Лайънъл Ричи, Ерика Баду и Ейкън. Джобс го втриса, затова Джими Айовин му дава суичъра си и той стои с качулка на главата през цялата вечер.

– Беше страшно болен, измръзнал и слаб – спомня си Морис.

Дългогодишният научен репортер на „Форчън“ Брент Шлендър се кани да се пенсионира през декември и лебедовата му песен е съвместно интервю с Джобс, Бил Гейтс, Анди Гроув и Майкъл Дел. Организацията на събитието е доста трудна и малко преди насрочения ден Джобс се обажда да каже, че няма да отиде.

– Ако попитат защо, кажете им, че понеже съм гадняр.

Гейтс се ядосва, но после разбира за здравословното състояние на Стив.

– Разбира се, че имаше много основателна причина – разказва по-късно. – Просто не искаше да ни каже.

Проблемът става още по-ясен на 16 декември, когато „Епъл“ обявява, че Джобс е отменил участието си в „Макуърлд“ през януари – форумът, на който през последните единайсет години представя новите си продукти.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное