Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Блогосферата се взривява с догадки относно здравословното му състояние, много от които са с горчивия привкус на истината. Джобс се вбесява, чувства се омерзен. Освен това се ядосва, че „Епъл“ не полага повече усилия да тушира предположенията. Затова на 5 януари 2009 г. разпространява едно заблуждаващо отворено писмо, в което твърди, че ще пропусне „Макуърлд“, защото иска да отдели повече време на семейството си: „Както мнозина знаят, през 2008 г. рязко отслабнах. Лекарите смятат, че са открили причината – хормонален дисбаланс, заради който организмът ми губи важни за здравето протеини. Диагнозата бе доказана с модерни кръвни изследвания. Лечението на този хранителен проблем е сравнително просто.“

В това има зрънце истина. Един от хормоните на панкреаса – глюкагонът – противодейства на инсулина. Той кара чернодробните клетки да отделят глюкоза в кръвта. Туморът на Джобс е метастазирал в черния дроб и смущава функциите му. Накратко, тялото му се самоизяжда отвътре, затова лекарите се опитват да го лекуват с медикаменти, намаляващи нивото на глюкагона. Това наистина предизвиква хормонален дисбаланс, но причината е ракът, който поглъща черния му дроб. Джобс отказва да признае истината пред себе си, отрича я и пред обществото. За жалост това противоречи на закона, защото той управлява публично акционерно дружество. Най-много обаче го ядосва начинът, по който авторите на блогове се отнасят към него, и иска да си отмъсти.

Въпреки оптимистичното му изявление здравето му е силно влошено и го раздира нетърпима болка. Подлага се на нов цикъл на противоракова терапия с ужасяващи странични ефекти. Кожата му започва да изсъхва и да се пука. В търсене на алтернативно лечение отива в Базел, Швейцария, за да пробва един експериментален хормононасочен радиационен метод. Подлага се и на друг експеримент – радионуклидна терапия на пептидните рецептори.

След като цяла седмица е подложен на натиск от юристите на фирмата, Джобс най-сетне се съгласява да си вземе отпуск по болест. Съобщава го на 14 януари 2009 г. с друго отворено писмо до служителите на „Епъл“. Отначало обвинява за това решение недискретността на блогърите и пресата: „За жалост любопитството към моето здраве продължава да тревожи не само мен и семейството ми, а и всички работещи в „Епъл.“ После обаче признава, че лечението за хормоналния му дисбаланс не е толкова просто: „През изминалата седмица научих, че здравословните ми проблеми са по-сериозни, отколкото смятах първоначално.“ Джобс съобщава, че Тим Кук отново ще поеме ръководството на текущите дейности на фирмата, но самият той остава изпълнителен директор и ще участва във вземането на важни решения до юни месец, когато планира да се върне.

Той редовно се консултира с Бил Кембъл и Арт Левинсън, които са едновременно негови лични здравни съветници и участници в управлението на компанията. Останалите членове на борда на директорите обаче не са така добре информирани, а на акционерите е подадена грешна информация. Това създава юридически проблеми и Комисията по ценните книжа започва разследване дали компанията е укрила „съществена информация“ от притежателите на акции. Ако ръководството е разпространявало лъжливи сведения или премълчало информация, която има отношение към финансовото състояние на фирмата, това е измама – углавно престъпление. Тъй като Джобс и обаянието му са тясно свързани с възраждането на „Епъл“, заблудата относно здравословното му състояние действително може да се тълкува като нарушение. В мътния свят на юридическата практика обаче може да се настоява, че един изпълнителен директор има право на лична неприкосновеност. Казусът на Джобс е особено труден за решаване, тъй като той високо цени личното си пространство и олицетворява фирмата си повече от всеки друг висш ръководител. При всеки опит да го накарат да разкрие повече информация за себе си, той реагира силно емоционално, като понякога крещи и плаче едновременно.

Кембъл цени приятелството си с Джобс и не иска по силата на служебното си положение да бъде задължен да разкрие подробности за здравето му, затова предлага да подаде оставка.

– Личната неприкосновеност е много важна за мен – споделя по-късно. – С него сме приятели от цяла вечност.

В крайна сметка юристите решават, че не е необходимо Кембъл да подава оставка от управителния съвет, но трябва да се откаже от поста директор. На негово място идва Андреа Юнг от „Ейвън“. Разследването на Комисията по ценните книжа в крайна сметка не довежда до нищо и управителният съвет се мобилизира, за да защити Джобс от натиска да разкрие допълнителна информация.

– Медиите искаха да им изсипем още лични подробности – разказва Ал Гор. – Само от Стив зависеше дали ще разкрие повече, отколкото изисква законът, а той категорично отказваше да жертва правото си на лична тайна. Трябваше да уважим желанието му.

Попитах Гор дали управителният съвет не трябваше да бъде по-откровен в началото на 2009 г., когато на акционерите не е съобщено, че Джобс е толкова болен. Ето какво отговори той: