– Наехме външен юрист да ни разясни какви са изискванията на закона и добросъвестната практика и направихме всичко по правилата. Може да изглежда, че се оправдавам, но критиките адски ме ядосаха.
Един член на съвета не е на това мнение. Джери Йорк, бившият финансов директор на „Крайслер“ и
– Честно казано, идеше ми да подам оставка.
„Джърнъл“ публикува коментара на Йорк след смъртта му през 2010 г. Оказа се, че е давал неофициална информация и на „Форчън“, която списанието използва през 2011 г., след като Джобс си взе трети отпуск по болест.
Някои хора в „Епъл“ се съмняват, че цитатите, приписвани на Йорк, са точни, тъй като той никога не е повдигал официални възражения. Бил Кембъл обаче смята, че са достоверни, защото в началото на 2009 г. Йорк му се е оплакал.
– Когато пийнеше малко повече бяло вино, Джери ми звънеше в два-три часа и се ядосваше: „Не вярвам на тия глупости за здравето на Стив. Трябва да сме сигурни.“ На другата сутрин му се обаждах, но тогава казваше: „О, нищо. Няма проблем.“ Сигурно някоя вечер пак е попрекалил и се е разприказвал пред репортерите.
Ръководител на екипа от онколози, лекуващи Джобс, е професорът от Станфордския университет Джордж Фишер, водещ изследовател на гастроинтестиналните и колоректалните тумори. Той месеци наред го убеждава да се подложи на трансплантация на черен дроб, но пациентът му обикновено игнорира информация, която не му е по вкуса. Лорийн е доволна, че лекарят постоянно говори за проблема, защото съпругът й има нужда от многократно натякване, за да приеме идеята.
През януари 2009 г. най-сетне го убеждават – малко след изявлението, че „хормоналният дисбаланс“ се лекува лесно. Има обаче един проблем. Включват го в списъка на чакащите за чернодробна трансплантация в Калифорния, но става ясно, че редът му няма да дойде скоро. Донорите с неговата кръвна група са твърде малко. Освен това правилата на Обединената система за обмен на органи, наложени в целите Щати, дават предимство на болните от цироза и хепатит пред пациентите с рак.
Няма никакъв законен начин един пациент, дори богат като Джобс, да се „пререди“ и той не го прави. Реципиентите се избират според резултата им по МЕЛД (модел за терминално чернодробно заболяване) – скала, която отчита наложителността на трансплантацията според хормоналните нива и времето на чакане. Всеки дарен орган се следи стриктно, данните са достъпни в интернет и пациентът може по всяко време да провери кое място в списъка заема.
Лорийн започва да следи сайтовете за трансплантации, всяка нощ проверява колко хора има в списъците, какви са показателите им по МЕЛД и от колко време чакат.
– Сметката беше проста – разказва тя. – Редът му за трансплантация в Калифорния щеше да дойде някъде след юни, а лекарите смятаха, че черният му дроб ще излезе от строя около април.
Затова започва да разпитва и установява, че един пациент може да се запише едновременно в списъците на два щата, но само около 3 % от кандидатите го правят. Медицинските власти не са против тази практика въпреки критиките, че облагодетелства богатите. Има обаче две основни изисквания: кандидатът за трансплантация трябва да може да стигне до съответната болница в рамките на осем часа (което е възможно, тъй като Джобс има частен самолет) и местните лекари да го изследват лично, преди да го включат в списъка си.
Джордж Райли – адвокат от Сан Франциско, който е външен консултант на „Епъл“ – е отзивчив джентълмен от Тенеси. Родителите му са били лекари в Методистката университетска болница в Мемфис, а директорът на тамошния институт по трансплантации Джеймс Ийсън му е приятел. Клиниката е една от най-добрите и най-големите в страната. През 2008 г. Ийсън и екипът му извършват 121 чернодробни трансплантации. Той няма нищо против пациенти от други щати да се записват в мемфиската листа.
– Това не е злоупотреба със системата – казва той. – Хората сами решават къде да бъдат лекувани. Някои жители на Тенеси отиват в Калифорния, други идват от Калифорния в Тенеси.
Райли урежда Ийсън да отиде в Пало Алто и да проведе на място необходимите изследвания.
В края на февруари 2009 г. Джобс е включен в списъка за Тенеси (едновременно с калифорнийския) и тревожното чакане започва. През първата седмица на март състоянието му рязко се влошава, по редът му е чак след двайсет и един дни.
– Беше ужасно – спомня си Лорийн. – Изглеждаше, че няма да стане навреме.
Всеки ден е по-мъчителен от предишния. В средата на март той вече е трети в списъка, после – втори... първи. Дните обаче си минават. Колкото и жестоко да звучи, събития като Денят на свети Патрик или Мартенската лудост (мемфиският отбор е участник в този голям баскетболен турнир през 2009 г. и домакин на някои мачове) увеличават шанса да се намери донор, тъй като тогава нараства броят на автомобилните катастрофи при шофиране в пияно състояние.