Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Наехме външен юрист да ни разясни какви са изискванията на закона и добросъвестната практика и направихме всичко по правилата. Може да изглежда, че се оправдавам, но критиките адски ме ядосаха.

Един член на съвета не е на това мнение. Джери Йорк, бившият финансов директор на „Крайслер“ и IBM, не прави публични изявления, но споделя неофициално пред репортер от „Уолстрийт Джърнъл“, че бил „отвратен“, когато научил, че компанията крие здравословните проблеми на Джобс:

– Честно казано, идеше ми да подам оставка.

„Джърнъл“ публикува коментара на Йорк след смъртта му през 2010 г. Оказа се, че е давал неофициална информация и на „Форчън“, която списанието използва през 2011 г., след като Джобс си взе трети отпуск по болест.

Някои хора в „Епъл“ се съмняват, че цитатите, приписвани на Йорк, са точни, тъй като той никога не е повдигал официални възражения. Бил Кембъл обаче смята, че са достоверни, защото в началото на 2009 г. Йорк му се е оплакал.

– Когато пийнеше малко повече бяло вино, Джери ми звънеше в два-три часа и се ядосваше: „Не вярвам на тия глупости за здравето на Стив. Трябва да сме сигурни.“ На другата сутрин му се обаждах, но тогава казваше: „О, нищо. Няма проблем.“ Сигурно някоя вечер пак е попрекалил и се е разприказвал пред репортерите.

Мемфис

Ръководител на екипа от онколози, лекуващи Джобс, е професорът от Станфордския университет Джордж Фишер, водещ изследовател на гастроинтестиналните и колоректалните тумори. Той месеци наред го убеждава да се подложи на трансплантация на черен дроб, но пациентът му обикновено игнорира информация, която не му е по вкуса. Лорийн е доволна, че лекарят постоянно говори за проблема, защото съпругът й има нужда от многократно натякване, за да приеме идеята.

През януари 2009 г. най-сетне го убеждават – малко след изявлението, че „хормоналният дисбаланс“ се лекува лесно. Има обаче един проблем. Включват го в списъка на чакащите за чернодробна трансплантация в Калифорния, но става ясно, че редът му няма да дойде скоро. Донорите с неговата кръвна група са твърде малко. Освен това правилата на Обединената система за обмен на органи, наложени в целите Щати, дават предимство на болните от цироза и хепатит пред пациентите с рак.

Няма никакъв законен начин един пациент, дори богат като Джобс, да се „пререди“ и той не го прави. Реципиентите се избират според резултата им по МЕЛД (модел за терминално чернодробно заболяване) – скала, която отчита наложителността на трансплантацията според хормоналните нива и времето на чакане. Всеки дарен орган се следи стриктно, данните са достъпни в интернет и пациентът може по всяко време да провери кое място в списъка заема.

Лорийн започва да следи сайтовете за трансплантации, всяка нощ проверява колко хора има в списъците, какви са показателите им по МЕЛД и от колко време чакат.

– Сметката беше проста – разказва тя. – Редът му за трансплантация в Калифорния щеше да дойде някъде след юни, а лекарите смятаха, че черният му дроб ще излезе от строя около април.

Затова започва да разпитва и установява, че един пациент може да се запише едновременно в списъците на два щата, но само около 3 % от кандидатите го правят. Медицинските власти не са против тази практика въпреки критиките, че облагодетелства богатите. Има обаче две основни изисквания: кандидатът за трансплантация трябва да може да стигне до съответната болница в рамките на осем часа (което е възможно, тъй като Джобс има частен самолет) и местните лекари да го изследват лично, преди да го включат в списъка си.

Джордж Райли – адвокат от Сан Франциско, който е външен консултант на „Епъл“ – е отзивчив джентълмен от Тенеси. Родителите му са били лекари в Методистката университетска болница в Мемфис, а директорът на тамошния институт по трансплантации Джеймс Ийсън му е приятел. Клиниката е една от най-добрите и най-големите в страната. През 2008 г. Ийсън и екипът му извършват 121 чернодробни трансплантации. Той няма нищо против пациенти от други щати да се записват в мемфиската листа.

– Това не е злоупотреба със системата – казва той. – Хората сами решават къде да бъдат лекувани. Някои жители на Тенеси отиват в Калифорния, други идват от Калифорния в Тенеси.

Райли урежда Ийсън да отиде в Пало Алто и да проведе на място необходимите изследвания.

В края на февруари 2009 г. Джобс е включен в списъка за Тенеси (едновременно с калифорнийския) и тревожното чакане започва. През първата седмица на март състоянието му рязко се влошава, по редът му е чак след двайсет и един дни.

– Беше ужасно – спомня си Лорийн. – Изглеждаше, че няма да стане навреме.

Всеки ден е по-мъчителен от предишния. В средата на март той вече е трети в списъка, после – втори... първи. Дните обаче си минават. Колкото и жестоко да звучи, събития като Денят на свети Патрик или Мартенската лудост (мемфиският отбор е участник в този голям баскетболен турнир през 2009 г. и домакин на някои мачове) увеличават шанса да се намери донор, тъй като тогава нараства броят на автомобилните катастрофи при шофиране в пияно състояние.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное