Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Ние вярваме, че сме тук, за да създаваме велики продукти, и това няма да се промени. Фокусът ни винаги е върху иновациите. Вярваме в простото, не в сложното. Вярваме, че трябва да притежаваме и контролираме първичните технологии зад всеки наш продукт, да участваме само на пазари, към които можем да имаме сериозен принос. Вярваме, че трябва да отхвърлим хиляди проекти, за да можем да се концентрираме само върху онези, които смятаме за истински важни и смислени. Вярваме в тясното сътрудничество и взаимодействие между нашите екипи, което ни позволява да изобретяваме неща, които другите не могат. От всеки отдел очакваме да даде най-доброто от себе си. Когато сбъркаме, имаме доблестта да си признаем и куража да се променим. Независимо кой какво работи, тези ценности са толкова дълбоко вкоренени в тази компания, че „Епъл“ ще се развива отлично и в бъдеще.

Звучи, сякаш го е казал Джобс (и той наистина го е казвал), но медиите го наричат „доктрината Кук“. Джобс е засегнат и силно потиснат, най-вече заради последното изречение. То може би е вярно и той не знае дали да се гордее, или да страда от това. Говори се, че може да се оттегли и да стане председател на борда на директорите вместо изпълнителен директор. Това още повече го мотивира да се вдигне от леглото, да преодолее болката и отново да тръгне на дългите си, оздравителни разходки.

Няколко дни след завръщането му е насрочено заседание на управителния съвет и за всеобща изненада той отива и остава през по-голямата част от срещата. В началото на юни вече провежда ежедневни съвещания у дома си, а в края на месеца се връща на работа.

Дали сега, след като е бил на крачка на смъртта, ще се държи по-добронамерено? Колегите му скоро научават отговора. Още първия ден след завръщането си той изненадва водещия си екип със серия от истерични изблици. Ругае хора, които не е виждал шест месеца, скъсва няколко търговски плана и прави на пух и прах няколко души, чиято работата смята за посредствена. Най-показателно обаче е изказването, което прави пред неколцина приятели следобеда:

– Много се радвам, че се върнах. Не е за вярване колко сме креативни – и аз, и екипът.

Тим Кук запазва самообладание.

– Стив никога не е крил мислите и чувствата си, но това беше хубаво – споделя по-късно той.

Приятелите забелязват, че Джобс е все така раздразнителен. Докато се възстановява от операцията, сключва договор с кабелния оператор „Комкаст“. Един ден телефонира на Браян Робъртс, който управлява компанията.

– Помислих си, че се обажда, за да ни похвали – споделя Робъртс, – а той каза, че връзката не струвала.

Анди Херцфелд обаче забелязва, че въпреки сприхавостта си Джобс е станал по-отзивчив:

– Преди, ако човек го помолеше за услуга, той правеше точно обратното. Такъв извратен характер имаше. Сега се опитва да помага.

Завръщането му е обявено публично на 9 септември, когато излиза на сцената на ежегодното есенно музикално събитие на компанията. Публиката става на крака и го аплодира близо минута. Започва с необичайно лично слово, като разказва, че са му дарили черен дроб:

– Нямаше да съм тук без този щедър жест, затова се надявам всички да проявим великодушие и да дарим органите си.

След като изразява радостта си – „на крака съм, върнах се в „Епъл“ и се радвам на всеки ден от живота“ – представя новата серия iPod Nano, с видео камера и в девет различни цвята.

До началото на 2010 г. възвръща силите си и се хваща на работа. Предстои му една от най-продуктивните години – и за него, и за „Епъл“. Откакто обявява стратегията на фирмата за дигиталния пъп, Джобс е представил два революционни продукта: iPod и iPhone. Сега предстои трета сензация.

ГЛАВА 38

iPad

Ерата след персоналните компютри


Значи искате революция

През 2002 г. Джобс се ядосва на програмиста от „Майкрософт“, който постоянно се хвали със софтуера за таблетни компютри, позволяващ на потребителя да въвежда информация с писец. Джобс иска да демонстрира как би трябвало да се правят тези неща – без писец! – но когато вижда мултисензорната технология, разработвана от „Епъл“, решава първо да направят iPhone.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное