Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Междувременно идеята за таблетите постепенно изкристализира в групата на хардуеристите от „Макинтош“.

– Нямаме планове да правим таблет – заявява Джобс през март 2003 г. в интервю с Уолт Мосбърг. – Оказва се, че хората искат клавиатура. Таблетите се харесват на богатите, които вече имат много компютри и други устройства.

Също като твърдението за „хормоналния дисбаланс“, това е заблуда. Таблетът е сред обсъжданите проекти на годишните конференции на фирмата.

– Дискутирахме го много на работните срещи, защото Стив не се отказваше от идеята – спомня си Фил Шилер.

Проектът за създаване на таблет е задвижен през 2007 г., когато Джобс обмисля създаването на евтин нетбук. На една идейна среща на ръководния екип Айв задава въпроса защо трябва към екрана да има прикачена клавиатура, която само вдига цената и заема място. Нека клавиатурата да бъде сензорна. Джобс се съгласява и усилията на екипа се съсредоточават върху създаването на таблет, а не на нетбук.

Процесът започва с определянето на подходящ размер за екрана. Поръчват двайсет модела, леко различаващи се по размер и пропорции, но всичките правоъгълни, със заоблени ъгли. Айв ги поставя на една маса в дизайнерското студио и следобед махат кадифеното покривало, за да си поиграят с тях.

Както обикновено, Джобс настоява устройството да бъде възможно най-просто. За целта трябва да се определи най-фундаменталната черта на продукта: екранът. Всичко, което правят, е подчинено на него. Айв се пита как да избегнат натрупването на чаркове и копчета, които само отвличат вниманието. На всеки етап Джобс настоява да махат неща и да опростят устройството.

В един момент той поглежда модела и не остава много доволен. Не му изглежда толкова естествен и привлекателен, че да ти се прииска да го вземеш в ръка и да си тръгнеш с него. Айв успява да „напипа“ проблема: таблетът трябва да внушава, че можеш да го вземеш с една ръка, да те подтиква да го направиш. За целта долният ръб трябва да е леко заоблен, тъй че на човек да му е удобно да го забере с едно движение, а не да внимава как ще го вдигне. За целта е нужно инженерите да поберат необходимите изходи в тънка пластина, която да е леко изместена отдолу.

Ако някой следеше внимателно заявленията за патенти, щеше да забележи един с номер D504889, който „Епъл“ подава през март 2004 г. и регистрира четиринайсет месеца по-късно. Джобс и Айв също са в списъка на създателите му. Сред документите има скици на правоъгълен електронен таблет със заоблени ръбове, точно като вече готовия iPad. На една от тях е изобразен човек, който небрежно държи устройството с лявата си ръка, а десния си показалец движи по екрана.

Тъй като компютрите „Макинтош“ вече използват чипове на „Интел“, първоначално Джобс планира да сложи на айпада нисковолтовия „Атом“, който е в процес на разработка. Изпълнителният директор на „Интел“ Пол Отелини настоява да работят заедно и Джобс е склонен да му се довери. Компанията на Отелини прави най-бързите процесори в света. Продуктите на „Интел“ обаче са предвидени за машини, които се включват в електрическата мрежа и не се налага да пестят енергия. Затова Тони Фадъл настоява да направят нещо, базирано на архитектурата ARM, която е по-просто устроена и изразходва по-малко енергия. Нейните чипове са в основата на първия модел iPhone. Фадъл получава подкрепата и на други свои колеги и доказва, че е възможно да се противопоставиш на Джобс и да го накараш да си промени мнението. Когато на едно съвещание Джобс настоява да се доверят на „Интел“, инженерът изкрещява:

– Не, не и не!

Дори поставя служебната си карта на масата и заплашва, че ще напусне. Джобс отстъпва:

– Добре, разбрах. Няма да се карам с най-добрия си инженер.

Всъщност отива в другата крайност. Освен че лицензира архитектурата ARM, „Епъл“ купува една фирма за микропроцесори в Пало Алто със 150 служители на име „Пи Ей Семи“. Поръчват им да направят специално за нуждите на iPad „система върху чип“, наречена A4. Тя е базирана върху архитектурата ARM и се произвежда в Южна Корея от „Самсунг“. Ето какво обяснява Джобс:

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное