Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

По отношение на техническите характеристики „Интел“ са ненадминати. Ако захранването и цената нямат значение, те могат да ти направят най-бързите микрочипове. Но слагат на един чип само процесора, което налага да използват още много други части. При нашия A4 върху чипа се намира не само процесорът, а и графичният хардуер, мобилната операционна система и паметта. Опитахме се да помогнем на „Интел“, но те не приемат съвети. От години им повтаряме, че графичните им продукти са скапани. На всяко тримесечие правя среща с тримата ни най-добри инженери и Пол Отелини. В началото постигахме страхотни неща заедно. Те искаха да разработим съвместно чипове за бъдещите айфони. Не стана поради две причини. Първо, защото работят адски бавно. „Интел“ е като стар параход – не особено маневрен, а ние търсим бързина. Второ, не искахме да им отворим очите за нещо, което можеха да продадат на конкурентите ни.

Според Отелини айпадът спокойно може да използва интелски микрочипове. Проблемът според него е в това, че „Епъл“ и „Интел“ не се споразумели за цената. Освен това имало спор кой да избере дизайна. Това било още един пример за граничещия с мания стремеж на Джобс да контролира всяка страна на продукта.

Представянето, януари 2010 г.

Обичайното въодушевление, което Джобс поражда при всяко обявяване на нов продукт, бледнее пред истерията около представянето на iPad на 27 януари 2010 г. в Сан Франциско. „Икономист“ отпечатва на предната си корица снимка на Джобс с бяла роба, ореол и устройството в ръка, наречено от журналистите „таблетът на Исус“. „Уолстрийт Джърнъл“ публикува вдъхновено съобщение в същия дух: „Последния път, когато представянето на една обикновена плочка е предизвикало такова вълнение, върху нея били написани десет заповеди.“

Като че ли за да подчертае историческото значение на това представяне, Джобс поканва много ветерани от първите години на „Епъл“. Още по-показателно е, че сред публиката са също Джеймс Ийсън, който година по-рано му трансплантира черен дроб, и Джефри Нортън, който оперира панкреаса му през 2004 г. Двамата седят редом с жена му, сина му и Мона Симпсън.

Джобс прави майсторско представяне, подобно на онова на айфона три години по-рано. Този път показва изображение с iPhone и лаптоп с въпросителен знак между тях.

– Въпросът е има ли място за нещо по средата? – пита той.

Това „нещо“ трябва да бъде удобно за сърфиране в интернет, изпращане на имейли, гледане на снимки и филми, слушане на музика, игри и четене на електронни книги. Той забива ножа в самото сърце на концепцията за нетбука.

– Нетбуците не стават за нищо! – Залата гръмва в аплодисменти. – Има обаче нещо, което става. И ние го наричаме iPad.

За да подчертае практичността на айпада, Джобс се приближава до удобно кожено кресло и масичка, монтирани на сцената, и небрежно взема поставеното върху нея устройство.

– Той е много по-интимен от лаптопа.

Пред очите на публиката преглежда уебсайта на „Ню Йорк Таймс“, изпраща писма на Скот Форстол и Фил Шилер („Днес наистина пускаме айпада!“), прехвърля няколко снимки от фотоалбум, проверява календара, увеличава образа на Айфеловата кула в „Гугъл Мапс“, стартира няколко видеоклипа („Стар Трек“ и анимацията „Нагоре“ на „Пиксар“), показва виртуалната етажерка с електронни книги и пуска една песен (Like a Rolling Stone на Боб Дилън, която е използвал и при представянето на iPhone).

– Не е ли страхотно? – пита Джобс.

С последния диапозитив на екрана той подчертава един от мотивите в живота си, който се олицетворява от iPad: улична табела на кръстовището между „Технология“ и „Свободни изкуства“.

– Причината „Епъл“ да създава продукти като iPad е, че винаги сме се стремили да съчетаваме напредналата технология с изкуство – заявява в заключение.

iPad е цифровото превъплъщение на каталога „Цяла земя“ – място на срещата между творчеството и уредите на ежедневието.