Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Друго важно изобретение е сензорът, който „усеща“ кога сте доближили телефона до ухото си, така че да не се активира случайно някоя функция. Естествено, иконите са с формата, разработена от Бил Аткинсън още за софтуера на първия „Макинтош“ – заоблени правоъгълници. Джобс отделя внимание на всеки дребен детайл, докато екипът търси начин да опрости това, което при другите телефони е направено сложно. Добавят голяма лента, която улеснява временното задържане на разговора и конферентната връзка. Намират прост начин за разглеждане на имейлите, а изборът на приложение става чрез хоризонтален скрол на иконите. Всички тези операции се изпълняват по-лесно, защото всяка има изображение на екрана, вместо да се разчита на вградена клавиатура.

Стъклото Gorilla

Джобс се вманиачава по материалите така, както по храните. Когато се връща в „Епъл“ и започва работа по iMac, той е обсебен от мисълта да намери различни приложения на полупрозрачната, оцветена пластмаса. Следващата фаза е металът. Той и Айв заменят пластмасовия елегантно заоблен PowerBook G3 с металния PowerBook G4 с корпус от лъскав титан. Две години по-късно го правят алуминиев, сякаш да покажат колко много обичат различните метали. След това разработват корпусите на iMac и iPod Nano с анодизиран (матовочерен) алуминий (металът се поставя в киселинен разтвор, през който се пуска електрически ток, за да се оксидира повърхността на потопените детайли).

Когато съобщават на Джобс, че корпусите не могат да бъдат произведени в желаните количества, той ангажира една фабрика в Китай. Айв отива там по време на епидемията SARS (остро дихателно заболяване, тръгнало от Южен Китай), за да контролира нещата.

– Три месеца живях в пансион, за да усъвършенствам процеса – спомня си той. – Руби и останалите казаха, че няма как да стане, но аз упорствах, защото със Стив смятахме, че е важно да използваме анодизиран алуминий.

След това идва ред на стъклото.

– След като решихме проблема с металния корпус, казах на Джони, че трябва да изпипаме и стъкления екран – спомня си Джобс.

В магазините „Епъл“ те са поставили огромни витрини и стъклени стълбища. Според първоначалния план iPhone трябва да има пластмасов екран подобно на iPod. Джобс обаче решава, че екранът ще изглежда много по-елегантно и сериозно, ако е от стъкло. За целта се заема да намери такова, което е здраво и устойчиво на надраскване.

Най-логично е да търсят такова стъкло в Азия, където се правят и стъклата за магазините „Епъл“. Но приятелят на Джобс Джон Сийли Браун, член на борда на „Корнинг Глас“, му казва да говори с младия и динамичен изпълнителен директор на компанията – Уендъл Уикс. Джобс се обажда в централата на „Корнинг“ и моли да го свържат с Уикс. Попада на секретаря му, който предлага да предаде съобщение на Уикс.

– Не, аз съм Стив Джобс – отговаря той. – Свържете ме.

Секретарят отказва. Джобс се обажда на Браун и се оплаква, че е станал жертва на „типична идиотщина на Източното крайбрежие“.

Когато Уикс научава за обаждането, позвънява в централата на „Епъл“ и иска да говори с Джобс. Казват му да напише каквото има да казва и да го прати по факса. Когато съобщават на Джобс за случката, Уикс му става симпатичен и го поканва в Купертино.

Джобс описва стъклото, което му трябва за iPhone, и Уикс му казва, че през 60-те години компанията му е разработила химически йоннообменен процес, при който се получава т.нар. gorilla glass. Стъклото е невероятно здраво, но понеже не намират пазар за него, прекратяват производството му. Джобс не вярва, че е достатъчно добро, и започва да обяснява на Уикс как се прави стъкло. Това развеселява Уикс, който, естествено, знае много повече от Джобс по тази тема.

– Може ли да млъкнеш и да ме оставиш да ти обясня някои неща – прекъсва го Уикс.

Изненадан, Джобс млъква.

Уикс отива до черната дъска и му изнася лекция по химия на стъклото, която включва и йоннообменния процес, създаващ компресиран слой по повърхността на материала. Джобс си променя мнението и казва да му доставят толкова от стъклото, колкото могат да произведат за шест месеца.

– Нямаме нужния капацитет – отговаря Уикс. – За момента никой от заводите ни не прави това стъкло.

– Не се безпокой – казва Джобс.

Това слисва Уикс, който е добродушен и уверен човек, но не е свикнал със склонността на Джобс да изкривява реалността. Опитва се да му обясни, че фалшивата увереност не може да реши инженерните проблеми. Джобс многократно е показвал, че не приема подобен довод. Той се вторачва в Уикс с типичния си немигващ поглед.

– Ще се справиш – казва той. – Просто си размърдай мозъка.

Докато разказва тази история, Уикс клати изумено глава.

– Бяхме готови за по-малко от шест месеца – спомня си той. – Произведохме стъкло, което никой дотогава не беше правил.

Съоръженията на „Корнинг“ в Кентъки, в които преди това са се правили LCD-дисплеи, буквално за ден са пренастроени да произвеждат специалното стъкло.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное