Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Седяхме и си говорехме колко мразим телефоните си – спомня си той. – Бяха прекалено сложни, имаха функции, които никой не разбираше, включително телефонния указател – като на китайски е.

Джордж Райли, адвокат на „Епъл“, си спомня как на едно събрание на Джобс му омръзнало да слуша, взел мобилния му телефон и започнал да обяснява колко много неща са „малоумно“ направени. Така Джобс и екипът му се въодушевяват от идеята да направят телефон, който те самите биха си купили.

– Това е най-добрата мотивация на света – казва по-късно Джобс.

Друг стимулиращ фактор е потенциалният пазар. През 2005 г. са продадени повече от 825 милиона мобилни телефони на всякакви хора – от първокласници до баби с внучета. Тъй като повечето са като купени от магазин за евтини стоки, има пазар за елитен продукт (както става с портативните музикални плейъри). Като начало Джобс възлага проекта на екипа, разработил базовата станция AirPort, изхождайки от това, че продуктът също ще е безжичен. Но скоро той осъзнава, че всъщност това устройство е за масовия потребител, подобно на iPod, затова го възлага на Фадел и неговия екип.

Първоначалният подход е да се модифицира iPod. Екипът решава да използва управляващия пръстен като средство за разглеждане на опциите на телефона и за въвеждане на цифри без клавиатура. Това решение не е елегантно, нито ергономично.

– Имахме много проблеми с пръстена, особено при опитите за въвеждане на телефонни номера – спомня си Фадел. – Беше непрактично.

Пръстенът върши добра работа за прелистване на телефонния указател, но чрез него е много трудно да се въведат данни. Инженерите разчитат донякъде на това, че потребителите ще звънят главно на хора, чиито номера вече са в указателя, и все пак си дават сметка, че това не е добро решение.

Същевременно „Епъл“ тайно работи по втори проект – разработката на таблет. През 2005 г. двата проекта намират пресечна точка и екипът заимства идеите за таблета за проектиране на телефона. С други думи, първо се ражда идеята за iPad, която спомага за появата на iPhone.

Екранът тип „тъчскрийн”

Един от инженерите на „Майкрософт“, който разработва за тях таблетен компютър, е женен за приятелка на Лорийн и Стив Джобс. За своя петдесети рожден ден той кани семейство Джобс, а също и Бил и Мелинда Гейтс. Джобс отива малко неохотно.

– Всъщност Стив се държа доста приятелски с мен, но не и с рожденика – спомня си Гейтс.

Гейтс се дразни от факта, че въпросният човек не спира да бърбори и разкрива поверителна информация за таблетния компютър, който е разработил за „Майкрософт“.

– Той е наш служител, а говори за нещо, което е наша интелектуална собственост – казва Гейтс.

Джобс също се ядосва на бъбренето на инженера и впоследствие става точно онова, от което Гейтс се страхува. Ето какво разказва Джобс:

Оня тип не спираше да дрънка как „Майкрософт“ щели тотално да променят света с неговия софтуер за таблет и така щели да направят излишни ноутбуците. „Епъл“ пък трябвало да закупи правата за ползване на неговия софтуер. Той обаче бе подходил погрешно към разработката на устройството. При него трябваше да се използва перо. Така подписва смъртната си присъда. Онази вечер сигурно за десети път ми разправяше за разработката си. Така ми беше втръснал, че когато се върнах вкъщи, казах: „По дяволите, да му покажем на този как трябва да изглежда един таблет.“

Следващия ден Джобс отива в офиса, събира екипа си и казва:

– Искам да направим таблет без клавиатура и без перо.

Потребителите трябва да са в състояние да пишат, като докосват екрана с пръсти. Това означава екранът да притежава функция, станала известна по-късно като multi-touch (мултитъч) – възможността да се изпълняват множество команди едновременно.

– Така че момчета, можете ли да ми направите сензорен мултитъч дисплей? – пита той.

Това отнема около шест месеца и накрая инженерите разработват „суров“, приемлив вариант на исканото от него.

Джони Айв има различен спомен за това, как всъщност е бил създаден мултитъч екранът. Той казва, че по онова време неговият екип вече е разработил подобно нещо за тракпад1 на MacBook Pro и е търсел начин да приложи тази функция и при компютърния екран. Те ползват прожектор, за да покажат на една стена как ще изглежда този начин на въвеждане. „Това ще промени всичко“ – казва Айв на хората си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное