Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Майк Скот и Майк Марккула се стремят да въведат някакъв ред в „Епъл“ и нетолерантното поведение на Джобс все повече ги безпокои. Затова през септември 1980 г. тайно планират реорганизация на фирмата. Кауч става неоспорим шеф на проекта „Лиса“. Джобс губи контрол върху компютъра, който е кръстил на дъщеря си. Освен това му отнемат ролята на вицепрезидент на отдела за изследвания и развитие и го правят председател на управителния съвет без управленски правомощия. Тази позиция му позволява да остане официален представител на „Епъл“, но го лишава от реална власт. Обидата е жестока.

– Ядосах се и се почувствах предаден от Марккула – споделя той. – Двамата със Скоти смятаха, че не ме бива да управлявам проекта „Лиса“. Дълго време бях в мрачно настроение.

ГЛАВА 9

На борсата

Богатство и слава

Опции за закупуване на акции

Когато през 1977 г. Майк Марккула се присъединява към Джобс и Возняк и заедно създават „Епъл Къмпютър Корпорейшън“, те оценяват компанията на 5309 долара. Само четири години по-късно решават да я направят публично дружество. Това поражда най-голямото търсене на акции след продажбата на „Форд“ през 1956 г. В края на декември 1980 г. „Епъл“ е оценена на 1,79 милиарда долара. Да, милиарда! В този процес триста души стават милионери.

Даниел Котке не е сред тях. Той е духовен съмишленик на Джобс в университета, в Индия и в квартирата, където живеят заедно по време на проблемите с Крисан Бренан. Котке влиза във фирмата, когато „Епъл“ още се помещава в гаража на Джобс, и продължава да работи за нея като редовен служител. Позицията му обаче не е достатъчно висока, за да бъде включен в разпределянето на опции (права за закупуване на дялове) преди първата разпродажба на акции.

– Имах пълно доверие на Стив и бях сигурен, че ще се погрижи за мен, както аз се бях грижил за него, затова не настоявах – разказва Котке.

Официалното обяснение защо не е получил опции за закупуване на акции е, че бил техник на почасова работа, а не инженер на пълна заплата, което е условието за вземане на дял. Дори при това положение съвсем заслужено би могъл да получи „учредителски акции“, но Джобс решава да не му даде.

– Стив е пълната противоположност на „лоялен“ – смята Анди Херцфелд, един от първите инженери на „Епъл“, който въпреки това запазва приятелските си отношения с него. – Той е антилоялен. Има навик да изоставя най-близките си хора.

Котке решава да притисне Джобс, като се навърта около кабинета му и търси възможност да постави въпроса. При всяка среща обаче Джобс го отпраща.

– Най-обидното е, че Стив не ми каза, че не отговарям на условията, за да получа опции – спомня си Котке. – Като приятел поне това трябваше да ми каже. Когато го питах за акциите, той ме пращаше при шефа на отдела ми.

Накрая, близо шест месеца след пускането на акциите, Котке събира кураж да влезе при Джобс и да постави ребром въпроса. Джобс обаче го приема толкова хладно, че той се вцепенява.

– Задавих се, разплаках се и не можах да му кажа нищо – спомня си той. – От приятелството ни не бе останала и следа. Беше много тъжно.

Род Холт, инженерът, който прави първото захранване на Apple II, получава много опции и се опитва да умилостиви Джобс.

– Трябва да направим нещо за твоя приятел Даниел – казва му той. – Колкото му дадеш ти, толкова ще му дам и аз.

– Добре. Ще му дам нула – отговаря Джобс.

Както може да се очаква, Возняк възприема точно обратното поведение. Преди пускането на акциите за продажба той решава да продаде 2000 от своите опции на много ниска цена на четирийсет по-нисшестоящи служители. Повечето от тях спечелват достатъчно, за да си осигурят собствен дом. Возняк купува дома на мечтите си за себе си и жена си, но скоро тя се развежда с него и му взема жилището. По-късно той раздава от акциите си на служители, които смята, че са били ощетени, включително Котке, Фернандес, Уигинтън и Еспиноза. Всички обичат Возняк, още повече след този щедър жест, но някои споделят мнението на Джобс, че приятелят му е „адски наивен и инфантилен“. Няколко месеца по-късно на таблото за обяви във фирмата е закачен плакат, изобразяващ просяк. Някой написва отгоре: „Воз през 1990 г.“

Джобс не е наивен. Постарава се да сключи споразумение с Крисан Бренан преди разпродаването.

Той става рекламното лице на кампанията за продажба на акции и помага за избора на две инвестиционни банки, които да я проведат: традиционната уолстрийтска компания „Морган Стенли“ и нетрадиционната бутикова фирма „Хамбрехт и Куист“ от Сан Франциско.

– Стив се държеше много неуважително към хората от „Морган Стенли“, която беше доста реномирана фирма по онова време – спомня си Бил Хамбрехт.

„Морган Стенли“ планира да предлага акциите по 18 долара, макар да е пределно ясно, че цената им бързо ще скочи.

– Кажете ми какво ще се случи с акциите, на които сме сложили цена 18 долара – пита Джобс банкерите. – Не ги ли продавате на добрите си клиенти? Ако да, как можете да ми взимате 7 % комисиона?