Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Един от инженерите й се опитва да залъгва гостите с още функции на текстообработващата програма. Джобс обаче губи търпение и почва да крещи: „Стига с тия глупости!“ Хората от „Ксерокс“ се събират в отделна стая и решават да вдигнат още малко завесата. Съгласяват се Теслър да покаже на гостите програмния език Smalltalk, но само така наречената „официална“ версия.

– Това ще го [Джобс] баламоса и няма да се сети, че не е видял вътрешния вариант – казва на Адел началникът на екипа.

Оказва се, че грешат. Аткинсън и останалите са чели някои от статиите, публикувани от „Ксерокс ПАРК“, и разбират, че не им показват всички възможности на софтуера. Джобс телефонира на началника на инвестиционния отдел на „Ксерокс“, за да се оплаче; от централата в Кънектикът веднага се обаждат в изследователския център и нареждат Джобс и екипът му да получат достъп до всичко. Адел Голдбърг демонстративно си тръгва.

Когато Теслър най-после им показва истинските изобретения, хората от „Епъл“ се изумяват. Аткинсън седи втренчен в монитора; взира се толкова внимателно във всеки пиксел, че Теслър чувства дъха му във врата си. Джобс подскача наоколо и жестикулира възторжено.

– Скачаше толкова много, че не знам как изобщо следеше демонстрацията – спомня си Теслър. – Обаче виждаше всичко. Възкликваше удивено при всяко нещо, което показвах.

Джобс не спира да повтаря, че не може да повярва как още не са пуснали тази технология на пазара.

– Това е златна мина! – изкрещява. – Умът ми не го побира как „Ксерокс“ не е започнал да печели от това.

Демонстрацията на Smalltalk разкрива три удивителни черти. Първата е възможността компютрите да се свързват в мрежа; втората – начинът на действие на обектно-ориентираното програмиране. Джобс и хората му обаче не обръщат голямо внимание на тези особености, защото са твърде смаяни от третата – графичният интерфейс, станал възможен благодарение на битовото изобразяване на екрана.

– Почувствах се така, сякаш от очите ми се вдигна пелена – спомня си Джобс. – Така прозрях в бъдещето на компютрите.

След края на срещата в „Ксерокс ПАРК“ два часа по-късно Джобс закарва Бил Аткинсън обратно в офиса на „Епъл“ в Купертино. Кара с превишена скорост; устата и умът му работят трескаво. „Трябва да го направим!“, крещи той.

Това е възможността, която отдавна чака – да предлага на хората компютри с приветлив дизайн и функционалност на модерен домакински уред.

– Колко време ще ни трябва, за да го въведем? – пита той.

– Не мога да кажа със сигурност – отговаря Аткинсън. – Може би шест месеца.

Това е твърде оптимистична преценка, но и силно мотивираща.

Великите художници крадат

Набегът на „Епъл“ върху „Ксерокс ПАРК“ се сочи като един от най-големите обири в историята на компютърната индустрия. Джобс понякога потвърждава тази гледна точка, и то с гордост. Веднъж казва:

– Пикасо има една сентенция: „Добрите художници копират; великите художници крадат.“ Ние никога не сме се свенили да крадем велики идеи.

Друго становище, също споделяно от Джобс, е, че случилото се е повече грешка на „Ксерокс“, отколкото обир от страна на „Епъл“.

– Те бяха обикновени копирачи, които не разбираха нищо от компютри – казва за ръководството на „Ксерокс“. – Провалиха се с най-успешното творение в компютърната история. „Ксерокс“ можеше да я владее цялата.

И в двете гледни точки има много истина, но и нещо повече. Тук пада сянката, както казва Т.С. Елиът, между зачатие и създаване. В света на иновациите новите идеи са само едната страна на уравнението. Реализирането им е не по-малко важно.

Джобс и колегите му инженери значително доразвиват идеите за графичен интерфейс, които виждат в ПАРК, и ги прилагат по начини, които „Ксерокс“ никога не би могъл да осъществи. Например мишката на „Ксерокс“ има три копчета, прекалено сложна е, струва 300 долара и не се движи плавно. Няколко дни след второто си посещение в ПАРК Джобс отива в една места фирма за индустриален дизайн, ИДЕО, и казва на съоснователя й Дийн Хоуви, че иска прост модел с едно копче, който да струва 15 долара. „И искам да мога да я използвам и върху пластмаса, и върху дънките си.“

Хоуви приема.

Подобренията не са само в подробностите, а в цялата концепция. Мишката на „Ксерокс“ не може да се използва за преместване на прозорец върху екрана. Инженерите на „Епъл“ измислят интерфейс, който не само позволява да се „влачат“ прозорци и файлове, а дори и да бъдат пускани в папки. Системата на „Ксерокс“ изисква от потребителя да избере команда за всяко действие, което иска да извърши, от оразмеряването на прозорците до промени в разширенията на файловете. Системата на „Епъл“ превръща идеята за компютър, симулиращ работно бюро, във виртуална реалност, която позволява на ползвателя да хваща, променя и премества обекти. Освен това инженерите на „Епъл“ работят в тандем с дизайнерите – под ежедневните натяквания на Джобс – за подобряване на изгледа. Те добавят симпатични икони, спускащи се менюта и възможността за отваряне на файлове и директории с двойно кликване.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное