Един от инженерите й се опитва да залъгва гостите с още функции на текстообработващата програма. Джобс обаче губи търпение и почва да крещи: „Стига с тия глупости!“ Хората от „Ксерокс“ се събират в отделна стая и решават да вдигнат още малко завесата. Съгласяват се Теслър да покаже на гостите програмния език
– Това ще го [Джобс] баламоса и няма да се сети, че не е видял вътрешния вариант – казва на Адел началникът на екипа.
Оказва се, че грешат. Аткинсън и останалите са чели някои от статиите, публикувани от „Ксерокс ПАРК“, и разбират, че не им показват всички възможности на софтуера. Джобс телефонира на началника на инвестиционния отдел на „Ксерокс“, за да се оплаче; от централата в Кънектикът веднага се обаждат в изследователския център и нареждат Джобс и екипът му да получат достъп до всичко. Адел Голдбърг демонстративно си тръгва.
Когато Теслър най-после им показва истинските изобретения, хората от „Епъл“ се изумяват. Аткинсън седи втренчен в монитора; взира се толкова внимателно във всеки пиксел, че Теслър чувства дъха му във врата си. Джобс подскача наоколо и жестикулира възторжено.
– Скачаше толкова много, че не знам как изобщо следеше демонстрацията – спомня си Теслър. – Обаче виждаше всичко. Възкликваше удивено при всяко нещо, което показвах.
Джобс не спира да повтаря, че не може да повярва как още не са пуснали тази технология на пазара.
– Това е златна мина! – изкрещява. – Умът ми не го побира как „Ксерокс“ не е започнал да печели от това.
Демонстрацията на
– Почувствах се така, сякаш от очите ми се вдигна пелена – спомня си Джобс. – Така прозрях в бъдещето на компютрите.
След края на срещата в „Ксерокс ПАРК“ два часа по-късно Джобс закарва Бил Аткинсън обратно в офиса на „Епъл“ в Купертино. Кара с превишена скорост; устата и умът му работят трескаво. „Трябва да го направим!“, крещи той.
Това е възможността, която отдавна чака – да предлага на хората компютри с приветлив дизайн и функционалност на модерен домакински уред.
– Колко време ще ни трябва, за да го въведем? – пита той.
– Не мога да кажа със сигурност – отговаря Аткинсън. – Може би шест месеца.
Това е твърде оптимистична преценка, но и силно мотивираща.
Набегът на „Епъл“ върху „Ксерокс ПАРК“ се сочи като един от най-големите обири в историята на компютърната индустрия. Джобс понякога потвърждава тази гледна точка, и то с гордост. Веднъж казва:
– Пикасо има една сентенция: „Добрите художници копират; великите художници крадат.“ Ние никога не сме се свенили да крадем велики идеи.
Друго становище, също споделяно от Джобс, е, че случилото се е повече грешка на „Ксерокс“, отколкото обир от страна на „Епъл“.
– Те бяха обикновени копирачи, които не разбираха нищо от компютри – казва за ръководството на „Ксерокс“. – Провалиха се с най-успешното творение в компютърната история. „Ксерокс“ можеше да я владее цялата.
И в двете гледни точки има много истина, но и нещо повече. Тук пада сянката, както казва Т.С. Елиът, между зачатие и създаване. В света на иновациите новите идеи са само едната страна на уравнението. Реализирането им е не по-малко важно.
Джобс и колегите му инженери значително доразвиват идеите за графичен интерфейс, които виждат в ПАРК, и ги прилагат по начини, които „Ксерокс“ никога не би могъл да осъществи. Например мишката на „Ксерокс“ има три копчета, прекалено сложна е, струва 300 долара и не се движи плавно. Няколко дни след второто си посещение в ПАРК Джобс отива в една места фирма за индустриален дизайн, ИДЕО, и казва на съоснователя й Дийн Хоуви, че иска прост модел с едно копче, който да струва 15 долара. „И искам да мога да я използвам и върху пластмаса, и върху дънките си.“
Хоуви приема.
Подобренията не са само в подробностите, а в цялата концепция. Мишката на „Ксерокс“ не може да се използва за преместване на прозорец върху екрана. Инженерите на „Епъл“ измислят интерфейс, който не само позволява да се „влачат“ прозорци и файлове, а дори и да бъдат пускани в папки. Системата на „Ксерокс“ изисква от потребителя да избере команда за всяко действие, което иска да извърши, от оразмеряването на прозорците до промени в разширенията на файловете. Системата на „Епъл“ превръща идеята за компютър, симулиращ работно бюро, във виртуална реалност, която позволява на ползвателя да хваща, променя и премества обекти. Освен това инженерите на „Епъл“ работят в тандем с дизайнерите – под ежедневните натяквания на Джобс – за подобряване на изгледа. Те добавят симпатични икони, спускащи се менюта и възможността за отваряне на файлове и директории с двойно кликване.