Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Бях чел за ДНК тестовете и бързах да изясня нещата – казва той.

Резултатът е доста категоричен: „Вероятност за бащинство – 94,41 %.“

Калифорнийският съд задължава Джобс да плаща издръжка от 385 долара месечно и да върне на държавата 5856 долара, изплатени до момента като помощи. Получава право да вижда детето, но доста време не се възползва от тази възможност.

Дори тогава Джобс преиначава реалността.

– Когато най-сетне съобщи на управителния съвет, твърдеше, че все още има голяма вероятност той да не е бащата – спомня си Артър Рок. – Фантазираше си.

Джобс казва на репортера от „Тайм“ Майкъл Мориц, че ако човек анализира статистическата вероятност, става ясно, че „28 % от мъжкото население на Съединените щати могат да са бащи на това дете“. Това твърдение е не само невярно, а и странно. По-лошо – когато научава какво е казал, Крисан Бренан погрешно го приема за намек, че може да е спала с 28 % от мъжете в Америка.

– Стив се опитваше да ме представи като уличница – спомня си тя. – Искаше да ме изкара курва, само и само да не поеме отговорността.

След години Джобс съжалява за поведението си и това е един от малкото случаи, когато го признава открито:

Съжалявам, че не постъпих другояче. Тогава не се виждах като баща, затова не исках да го приема. Не е вярно обаче, че съм се усъмнил в резултатите, когато стана ясно, че ми е дъщеря. Съгласих се да я издържам до пълнолетие и да подпомагам Крисан. Намерих една къща в Пало Алто, оправих я и уредих да живеят там безплатно. Крисан й избра хубави училища и аз й плащах образованието. Опитах се да помагам. Ако можех да променя нещата обаче, бих се постарал повече.

След като изяснява този въпрос, Джобс продължава да живее живота си. Става по-зрял в някои отношения, но в други – не. Спира наркотиците, отказва се от строгото вегетарианство и съкращава времето на духовните си уединения. Започва да се подстригва прилично и да си купува костюми и ризи от реномирания магазин в Сан Франциско „Уилкс Башфорд“. Освен това има сериозна връзка с една служителка на Реджис Маккена – красавица с полинезийско-полски произход на име Барбара Ясински.

Запазва обаче детинско-бунтарския си характер. С Ясински и Котке обичат да си правят нудистко къпане в езерото Фелт, купува си мотоциклет BMW R60/2, който украсява с оранжеви пискюли на кормилото. Освен това запазва острия си език. Често унижава сервитьорките и връща храна в ресторантите, като обявява, че е „пълен боклук“. На първото фирмено парти за Хелоуин през 1979 г. се маскира като Исус Христос – полуиронично олицетворение на твърде високото му самочувствие, което той самият намира за забавно, но предизвиква доста възмутени погледи. Дори първите му стъпки към улегнал живот са съпроводени от някои странности. Джобс си купува хубава къща в планината над Лос Гатос и я обзавежда с една картина на Максфийлд Париш, кафемашина „Браун“ и ножове „Хенкел“, но понеже е твърде взискателен в избора си на мебелировка, оставя стаите почти празни – без легла, столове или фотьойли. В спалнята му има само един матрак, снимки на Айнщайн и на Махардж Джи по стените и един Apple II на пода.

ГЛАВА 8

Ксерокс и Лиса

Графичен потребителски интерфейс

Ново отроче

Apple II „изкарва“ фирмата от гаража на Джобс и я издига до нивото на цяла нова индустрия. Продажбите скачат рязко, от 2500 бройки през 1977 г. на 210 000 през 1981 г. Той обаче не е доволен. Apple II няма да остане вечно на върха, а и той съзнава, че колкото и голям да е приносът му за крайния вид на продукта, от захранването до кутията, компютърът винаги ще си остане творение на Возняк. Джобс изпитва необходимост да създаде своя машина. Нещо повече – иска да направи продукт, който, по неговите думи, ще остави следа във вселената.

Отначало се надява, че Apple III ще изиграе тази роля. Новият модел има повече памет, мониторът му побира 80 символа на ред вместо дотогавашните 40 и поддържа както главни, така и малки букви. Подтикнат от страстта си към индустриалния дизайн, Джобс определя само размера и формата на външната кутия и не позволява на никого да я променя, а цял екип от инженери постоянно добавят нови компоненти. В резултат се получават сгъчкани платки с лоши съединения, които често изключват. След излизането си на пазара през май 1980 г. Apple III се оказва пълен провал. Ранди Уигинтън, който е един от инженерите, описва ситуацията доста образно: