Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Стив просто не се интересуваше от Крисан и това, че е бременна – разказва Калхун. – В един момент можеше да е адски загрижен за теб, а в следващия изобщо да не му пука. Понякога се държеше смразяващо хладно.

Когато не иска да се занимава с нещо, което го разсейва, Джобс просто забравя за него, сякаш може да го накара да изчезне. От време на време успява да изкриви действителността не само за другите, а и за самия себе си. В случая с бременността на Крисан той просто я изключва от съзнанието си. Когато му поставят ребром въпроса, отрича да е знаел, че е баща на детето, макар да признава, че е спал с майката.

– Не бях сигурен, че детето е мое, защото бях убеден, че не съм единственият, с когото е правила секс – разказа ми по-късно. – Когато забременя, не бяхме гаджета в истинския смисъл на думата. Тя просто спеше в къщата ни.

Крисан не се съмнява, че Джобс е бащата. По това време не е спала нито с Грег, нито с друг мъж.

Дали е отказвал да признае факта пред себе си, или наистина не е знаел, че е баща на детето?

– Мисля, че мозъкът му просто не можеше да го проумее или да приеме идеята за отговорност – смята Котке.

Елизабет също е на това мнение:

– Обмислил е идеята да стане баща и възможността да не стане и е решил да повярва във второто. Тогава имаше други планове.

За женитба и дума не може да става.

– Знаех, че тя не е жената, за която искам да се оженя. Нямаше да бъдем щастливи и бракът ни нямаше да просъществува дълго – призна ми по-късно Джобс. – Аз бях за аборт, но тя не знаеше какво да прави. Дълго се колеба и накрая се отказа от аборта, ако изобщо е взела някакво решение... Мисля, че просто остави времето да реши.

Крисан Бренан ми каза, че е искала да задържи детето:

– Той беше за аборт, но не настояваше.

Интересно, че предвид на собственото си минало, той категорично не одобрява един от възможните изходи:

– В никакъв случай не искаше да дам детето за осиновяване – спомня си Крисан.

В това има една обезпокоителна ирония. Джобс и Крисан са на двайсет и три – на същата възраст, на която са били Джоан Шибле и Абдулфатах Джандали, когато се е родил Стив. Той все още не познава биологичните си родители, но осиновителите му са му разказали за тях.

– Тогава не знаех за съвпадението във възрастта, затова не съм го обсъждал с Крисан – разказа ми по-късно.

Той отхвърли идеята, че по някакъв начин следва стъпките на биологичния си баща, като е направил дете на приятелката си на двайсет и три, но призна, че това иронично съвпадение го стъписва:

– Когато научих, че е бил на двайсет и три, когато мама е забременяла с мен, си рекох: „Леле!“

Отношенията между Джобс и Крисан бързо се влошават.

– Крисан започваше да се държи като жертва и твърдеше, че със Стив сме се съюзили срещу нея – спомня си Котке. – Той просто се изсмиваше и не я приемаше сериозно.

По-късно Крисан признава, че е била емоционално нестабилна. Чупела чинии, хвърляла предмети, разбърквала всичко в къщата и пишела цинизми по стените. Разказа ми, че Джобс постоянно я предизвиквал с безсърдечността си:

– Той беше едно просветено жестоко същество.

Котке се оказва между чука и наковалнята.

– Даниел нямаше тази вродена коравосърдечност – казва Крисан – затова бе малко стреснат от поведението на Стив. Понякога ме уверяваше, че Стив не постъпва правилно с мен, друг път ми се присмиваше заедно с него.

Робърт Фридланд й се притичва на помощ.

– Чул, че съм бременна, и ме покани при него във фермата да родя там. Така и направих.

Елизабет Холмс и други приятели все още живеят във фермата и намират акушерка да помага при раждането. На 17 май 1978 г. Крисан ражда момиченце. Три дни по-късно Джобс отива да ги види и да помогне в избора на име. В комуната е възприета практиката да дават на новородените източни духовни имена, но Джобс настоява, че детето е родено в Америка и трябва да носи подходящо име. Крисан се съгласява. Кръщават момиченцето Лиса Никол Бренан, но не й дават неговата фамилия – Джобс. След това той се връща да работи за „Епъл“.

– Не искаше да има нещо общо с мен и с детето – оплака се Крисан.

Двете с Лиса се преместват в малка порутена къща в Менло Парк. Живеят от помощи, защото Крисан не предявява претенции за издръжка. След време властите в окръг Сан Матео завеждат дело срещу Джобс в опит да докажат бащинството му и да го принудят да поеме финансова отговорност. Той е решен да се защитава. Адвокатите му искат Котке да свидетелства, че никога не ги е виждал заедно в леглото, и се опитват да съберат доказателства, че Крисан е правила секс с други мъже.

– Веднъж се разкрещях на Стив по телефона: „Знаеш, че не е вярно!“ – спомня си тя. – Искаше да ме изправи пред съда с едно малко бебе на ръце и да ме обвини, че съм курва, че всеки може да е бащата.

Една година след раждането на Лиса Джобс се съгласява да си направи тест за бащинство. Близките на Крисан се изненадват, но той знае, че „Епъл“ скоро ще добие известност и е за предпочитане да реши проблема по-скоро. Изследванията на ДНК се правят отскоро и той отива за тест в Калифорнийския университет.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное