Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Решението е повлияно от предупреждението на Марккула, че най-важното е да „внушиш“ в съзнанието на хората колко си велик, като оставиш трайно впечатление, най-вече при представянето на нов продукт. Това личи в старанието, с което Джобс организира изложбената площ на „Епъл“. Другите участници използват талашитени маси и картонени табла. „Епъл“ излиза с щанд, облицован в черно кадифе, и голяма плексигласова плоскост със задно осветление, на която е показана новата емблема на Яноф. Излагат единствените три компютъра Apple II, завършени до момента, но натрупват цяла купчина празни кутии, за да създадат впечатлението, че имат още много.

Джобс умира от яд, че компютърните кутии са с дребни дефекти, и накарва малкото си служители да ги оправят на ръка. В името на доброто представяне дори Джобс и Возняк се привеждат в сравнително приличен вид. Марккула ги праща при един шивач в Сан Франциско да им ушие костюми, които им стоят малко абсурдно – като фракове на тийнейджъри.

– Марккула обясни, че всички трябва да се облечем добре, каза ни как трябвало да изглеждаме и да се държим – спомня си Возняк.

Усилията не отиват напразно. Apple II изглежда стабилен и в същото време лесен за използване в модерната си бежова кутия, за разлика от страховитите метални машини и голите платки на другите щандове. „Епъл“ получава триста поръчки и Джобс се запознава с един японски производител на текстил, Мицушима Сатоши, който става първият му дистрибутор в Япония.

Официалните дрехи и инструктажът на Марккула все пак не спират дяволитите хрумвания на непоправимия Возняк. Една от програмите, които демонстрира, отгатва националността на хората по фамилните им имена и включва различни шеги на етническа основа. Освен това напечатва и разпространява фалшива рекламна брошура за измислен компютър „Залтеър“ с всякакви абсурдни суперлативи от рода на: „Представете си кола с пет колела“. Джобс се хваща и дори се хвали, че Apple II стои по-напред от „Залтеър“ в таблицата на техническите характеристики. Разбира кой му е спретнал шегата едва осем години по-късно, когато за рождения му ден Воз му подарява рамкирано копие на брошурата.

Майк Скот

„Епъл“ вече е истинска компания с десетина служители, кредитна линия и изнервящи ежедневни обаждания от клиенти и доставчици. Дори се премества от гаража на Джобс в офис под наем на булевард „Стивънс Крийк“ в Купертино, на около километър и половина от бившата гимназия на Джобс и Возняк.

Джобс не демонстрира благородство при изпълнение на нарастващите си задължения. Той винаги е бил темпераментен и своенравен. В „Атари“ това поведение става причина да работи нощем, но в „Епъл“ е невъзможно.

– Държеше се все по-тиранично и критично – спомня си Марккула. – Казваше неща като: „Тази схема е пълен боклук.“

Особено грубо е държанието му към младите програмисти, назначени от Возняк – Ранди Уигинтън и Крис Еспиноза.

– Стив влизаше, поглеждаше набързо какво правя и казваше, че е пълен боклук, въпреки че нямаше представа какво е то и за какво служи – спомня си Уигинтън, който тогава току-що е завършил гимназия.

Остава и проблемът с хигиената. Джобс все още е убеден, напук на всички обективни факти, че вегетарианската диета отменя необходимостта да ползва дезодорант и да се къпе.

– Понякога буквално го изритвахме и му казвахме да не се връща, докато не си вземе душ – разказва Марккула. – На заседанията трябваше да гледаме мръсните му крака.

От време на време, за да се освободи от напрежението, той накисва краката си в тоалетната – практика, която обаче не облекчава напрежението на колегите му.

Марккула се старае да избягва противоречията, затова решава да назначи за президент на фирмата Майк Скот, който да държи Джобс под контрол. Скот и Марккула постъпват във „Феърчайлд“ в един и същи ден през 1967 г., имали са съседни кабинети и са родени на една дата, която всяка година празнуват заедно. На рождения им ден през февруари 1977 г., когато Скот навършва двайсет и две, Марккула го кани да стане президент на „Епъл“.

На документи изборът изглежда страшно подходящ. Скот управлява производствена линия в „Нешънъл Семикъндактър“ и освен че разбира от фирмено управление, има инженерно образование. В действителност обаче има някои трески за дялане. Той страда от затлъстяване, множество тикове и други здравословни проблеми и е толкова нервен, че ходи по коридорите със стиснати юмруци. Освен това обича да спори. В работата с Джобс това може да бъде както предимство, така и недостатък.

Возняк бързо харесва идеята да назначат Скот. Подобно на Марккула, Воз мрази да се занимава с конфликтите, породени от Джобс. Разбираемо, самият Джобс има по-противоречиви емоции.

– Бях на двайсет и две и знаех, че не съм готов да управлявам истинска фирма – казва той. – „Епъл“ обаче бе мое дете и не исках да го давам на никого.

Всяка загуба на част от властта е истинска агония. Бори се с дилемата през дългите обеди в „Хамбургери за големи момчета“ (любимият ресторант на Воз) и „Добра земя“ (любимият на Джобс). Накрая неохотно се съгласява.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное