– Той беше най-големият симпатяга, когото бях виждал. И като за капак хареса това, което правехме!
Марккула предлага на Джобс заедно да направят бизнесплан.
– Ако тръгне добре, ще инвестирам – обещава му. – Ако не, ще ви отделя няколко седмици от времето си безплатно.
Джобс започва да ходи у Марккула всяка вечер и двамата по цяла нощ чертаят стратегии и дискутират.
– Правехме всякакви предвиждания, например колко домакинства ще си вземат персонален компютър. Понякога будувахме до четири през нощта – спомня си Джобс.
В крайна сметка Марккула написва по-голямата част от плана:
– Стив казваше: „Другия път ще ти донеса този раздел“, но обикновено не го правеше и се налагаше аз да свърша работата.
Планът на Марккула е да излязат извън рамките на специализирания пазар.
– Разправяше как ще дадем компютри на обикновените хора, за да записват например любимите си рецепти или да водят семейното счетоводство – спомня си Возняк.
Марккула прави едно дръзко предсказание:
– До две години ще бъдем сред 500-те най-печеливши компании. Това е началото на цяла нова индустрия. Случва се веднъж на десет години.
„Епъл“ влиза в класацията на 500-те най-печеливши компании на Америка чак след седем години, но в основата си предсказанието на Марккула се сбъдва.
Той предлага да гарантира кредит на обща стойност 250 000 долара в замяна на една трета от дяловете във фирмата. „Епъл“ става корпорация и тримата с Джобс и Возняк получават по 26 % от акциите. Останалата част се предлага на бъдещи инвеститори. Тримата се събират под навеса до басейна на Марккула и сключват договор.
– Не вярвах, че Майк ще види отново 250-те си бона, и бях удивен, че е готов да рискува толкова пари – признава Джобс.
Остава да убедят Возняк да посвети цялото си време на фирмата.
– Не може ли да се занимавам с „Епъл“ в свободното време и да запазя постоянната си работа в „Хюлет-Пакард“? – пита той.
Марккула му казва, че така няма да стане, и му дава срок от няколко дни да реши.
– Нямах увереност да създам собствена фирма, в която да управлявам други хора и да следя как работят – спомня си Возняк. – Открай време бях решил, че не искам да ставам шеф.
Затова отива при Марккула и заявява, че не иска да напуска „Хюлет-Пакард“.
Марккула свива рамене и се съгласява, но Джобс страшно се ядосва. Прилага психологическа атака върху Возняк; вербува негови приятели да му съдействат; плаче, крещи и на два-три пъти изпада в истерични пристъпи. Дори отива в къщата на родителите му и облян в сълзи, моли Джери за помощ. Возняк-старши вече осъзнава, че истинските пари са в капитализирането на
– Почнаха да ме тормозят на работа и вкъщи. Баща ми, майка ми, брат ми, приятелите ми – спомня си Возняк. – Не спираха да ми повтарят, че правя голяма грешка.
Никой не успява да го разубеди. Един ден се обажда Алън Баум, техен приятел от гимназия „Хоумстед“. „Бъди разумен и го направи“ – съветва го той. Изтъква, че в „Епъл“ Воз няма да се занимава с ръководството, а ще си работи като инженер.
– Точно това исках да чуя – споделя по-късно Возняк. – Исках да си остана обикновен инженер.
Обажда се на Джобс и съобщава, че е готов да участва в начинанието.
На 3 януари 1977 г. официално е създадена новата корпорация „Епъл Къмпютър Корпорейшън“ на мястото на старото събирателно дружество, създадено от Джобс и Возняк девет месеца по-рано. Малцина им обръщат внимание. Същия месец „Хоумбрю“ прави допитване до членовете си и установява, че от 131, които притежават персонални компютри, само шестима имат „Епъл“. Джобс обаче е убеден, че
Марккула се превръща в истински баща за него. Подобно на осиновителя му, той се възхищава на силната му воля, и подобно на биологичния му баща, накрая го изоставя.
– Марккула учеше Стив като роден син – разказва рисковият инвеститор Артър Рок.
Разкривал му тайните на маркетинга и продажбите.
– Той наистина ме прие под крилото си – споделя Джобс. – Ценностите му съвпадаха с моите. Вярваше, че човек не бива да прави фирма с единственото намерение да забогатее. Трябва да се стремиш да правиш нещо, в което вярваш, и да създадеш компания, която ще те надживее.