Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Воз вече планира следваща версия на машината, затова наричат настоящия модел Apple I. От време на време с Джобс обикалят по „Камино Реал“, за да го рекламират. Освен петдесетте бройки, които продават на „Байт Шоп“, и още толкова на приятели, правят сто за други магазини. Нищо чудно, че двамата влизат в разногласия: Возняк иска да продават компютрите почти на производствената им цена, но Джобс се стреми към по-сериозна печалба. Джобс се налага. Избира цена на дребно, около три пъти по-висока от производствената, и с 33 % над 500-те долара на едро, които получават от „Байт Шоп“ и другите магазини. В резултат се получават 666,66 долара.

– Винаги съм харесвал повтарящите се цифри – споделя Возняк. – Автоматичният номер за вицове по телефона беше 255-66-66.

Никой от двамата не знае, че в книгата „Откровение“ от Библията 666 е „числото на звяра“, но скоро получават оплаквания, особено след като числото става централна тема на хитовия филм „Поличбата“, пуснат същата година. (През 2010 г. един от първите компютри Apple I бе продаден на търг от „Кристис“ за 213 000 долара.)

Първата статия, посветена на новата машина, излиза в юлския брой на „Интерфейс“ през 1976 г. – едно вече несъществуващо списание за любители. Джобс и приятелите му още правят компютрите ръчно в къщата на родителите му, но в статията той е представен като директор на маркетинговия отдел и „бивш частен консултант в „Атари“. Така „Епъл“ все повече заприличва на истинска компания. „Стив поддържа контакти с много компютърни клубове, за да следи развитието на тази прохождаща индустрия“ – съобщава списанието и го цитира: „Ако познаваме нуждите, желанията и стремежите им, ще можем да им осигурим точно каквото искат.“

По това време вече имат и други конкуренти освен „Атари“ – най-сериозните продукти са IMSAI 8080 и SOL-20 на „Просесър Текнолъджи Корпорейшън“. Вторият е конструиран от Лий Фелсенщайн и Гордън Френч от компютърния клуб „Хоумбрю“. Всички те получават възможност да покажат изобретенията си в Деня на труда през 1976 г. на първия Панаир за персонални компютри в един западнал хотел на улица с изгнили дървени тротоари в Атлантик Сити, щата Ню Джърси. Джобс и Возняк отиват със самолет до Филаделфия, като грижливо крепят в скутовете си своя Apple I в една кутия за пури, а в друга – прототипа, върху който работи Воз. На реда зад тях пътува Фелсенщайн, който поглежда Apple I и го обявява за „нищо особено“. Возняк е притеснен от разговора, който се води отзад: „Говореха си на делови жаргон. Използваха важно звучащи съкращения, които не бяхме чували.“

Возняк прекарва повечето време в хотелската стая, където работи над новия прототип. Твърде много се срамува да стои до талашитената маса, която „Епъл“ получава – в дъното на изложбената зала. Даниел Котке е дошъл с влак от Манхатън, където учи в Колумбийския университет, и стои до масата, докато Джобс обикаля залата да шпионира конкуренцията. Това, което вижда, не го впечатлява. Сигурен е, че Возняк е най-добрият компютърен инженер и Apple I (още повече следващият модел) далеч надминава по функционалност конкурентните продукти. SOL-20 обаче изглежда по-добре. Снабден е с лъскава метална кутия, клавиатура, захранване и кабели. Прилича на сериозен, професионално изработен продукт. От друга страна, Apple I има същия нескопосан вид като създателите си.

ГЛАВА 6

Apple II

Зората на една нова епоха

Всичко в един пакет

Докато обикаля залата на Панаира за персонални компютри, Джобс осъзнава, че Теръл от „Байт Шоп“ е бил прав. Персоналните компютри трябва да се предлагат като цялостен комплект. Решава, че следващият Apple трябва да има красива кутия и вградена клавиатура и да бъде цялостно комплектован, от захранването до софтуера.

– Реших, че трябва да създадем първия напълно завършен компютър – спомня си той. – Вече не се стремяхме да привлечем интереса на шепа ентусиасти, които обичат сами да сглобяват машините си и знаят откъде да си намерят трансформатори и клавиатури. На всеки един от тях се падаха хиляда други, които биха си купили компютър, готов за използване.

В хотелската стая през онзи Ден на труда през 1976 г. Возняк работи върху прототипа на новия модел, наречен по-късно Apple II, за който Джобс храни надежда, че ще ги издигне на следващото ниво. Изваждат прототипа само веднъж, посред нощ, за да го изпробват на цветния прожекционен екран в една от лекционните зали. По много находчив начин Возняк успява да накара микрочиповете да създават различни цветове и иска да види дали ще работят при онзи тип телевизия, който използва прожектор и кинематографски екран.

– Хрумна ми, че прожекторът може би използва друга цветна схема, която ще затормози моя цветен метод – разказва той. – Затова свързах Apple II и прожектора. Работеше идеално.