Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

За да изпълнят поръчката, трябва да купят части за 15 000 долара. Алън Баум, третият калпазанин от гимназия „Хоумстед“, и баща му се съгласяват да им дадат на заем 5000. Джобс се опитва да вземе на кредит още от една банка в Лос Алтос, но когато го вижда, управителят, съвсем разбираемо, не му дава. Джобс отива в „Халтек Съплай“ и предлага на собственика равен дял от „Епъл“, но той решава, че не иска да има вземане-даване с двама „раздърпани келеши“. В „Атари“ Олкърн е готов да им продаде чипове само срещу заплащане на място. Накрая Джобс убеждава управителят на „Крамър Електроникс“ да се обади на Пол Теръл, който да потвърди, че е поел ангажимент да изплати поръчка за 25 000 долара. Теръл е на фирмено събрание, когато му съобщават, че някой го търси спешно по телефона (Джобс е доста настоятелен). Управителят на „Крамър“ му казва, че в склада има двама дрипльовци, които развяват поръчка от „Байт Шоп“. Наистина ли има такава? Теръл потвърждава и управителят се съгласява да отпусне на Джобс частите на кредит за трийсет дни.

Гаражният екип

Къщата на Джобс в Лос Алтос се превръща в цех за сглобяване на петдесетте платки за Apple I, които трябва да бъдат доставени в „Байт Шоп“ след трийсет дни, когато изтича срокът за плащане на частите. За целта се включва всяка свободна работна ръка: Джобс и Возняк, Даниел Котке и бившата му приятелка Елизабет Холмс (която междувременно е напуснала сектата), бременната сестра на Джобс, Пати. Опразват стаята й и заедно с кухненската маса и гаража я реквизират за работно пространство. Елизабет, която е ходила на курс по бижутерство, е натоварена със задачата да запоява чиповете.

– Повечето сглобявах добре, но чат-пат някой заставаше накриво – спомня си тя.

Джобс не остава доволен. „Нямаме излишни чипове за хвърляне“ – сопва се съвсем оправдано той. Елизабет е разжалвана и поема счетоводството и документацията, а Джобс започва сам да запоява чиповете. След като свършат някоя платка, я дават на Возняк.

– Свързвах всяка платка с телевизор и клавиатура, за да я пробвам. Ако работеше, слагах я в кутия. Ако не, оглеждах да видя кой чип не е прилегнал добре – разказва той.

Пол Джобс прекратява временно ремонта на използвани коли, за да може екипът на „Епъл“ да използва гаража. Той изважда една стара дълга работна маса, закачва схема на компютъра върху новата гипсокартонена стена, която е направил, и слага етикети на чекмеджетата с различните части. Освен това монтира нагревателни лампи, за да могат компютърните платки да се тестват денонощно при висока температура. Когато атмосферата между работниците се нажежи, което не е рядкост в присъствието на Стив, Пол тушира напрежението с характерното си спокойствие. „Какъв е проблемът? – вметва той. – Днес май си станал със задника нагоре.“ В замяна от време на време иска да му освободят телевизора, за да види края на някой мач. По време на тези прекъсвания Джобс и Котке излизат и свирят на китара на моравата.

Клара Джобс с удоволствие отстъпва част от къщата си за купчините електроника и гостите, но се притеснява от все по-странните диети на сина си.

– Завърташе неодобрително очи, когато научеше за поредната му прищявка – спомня си Елизабет. – Искаше синът й да бъде здрав, а той все я тормозеше с безумни твърдения от рода: „Аз съм строг вегетарианец и ще ям само зелени листа, брани от девици при пълнолуние.“

След като Возняк одобрява десетина от готовите платки, Джобс ги закарва в „Байт Шоп“. Теръл е малко разколебан. Компютрите нямат кабел, кутия, монитор и клавиатура. Той е очаквал нещо в по-завършен вид. Джобс го поглежда заплашително и търговецът се съгласява да приеме поръчката и да плати.

След трийсет дни „Епъл“ вече е почти на печалба.

– Платките излязоха по-евтино, отколкото очаквахме, защото получих добра оферта за частите – разказва Джобс. – Така с парите от петдесетте, които продадохме на „Байт Шоп“, успяхме да вземем части за още сто.

Успяват да припечелят допълнително, като продават останалите петдесет на приятели и съмишленици от „Хоумбрю“.

Елизабет Холмс е назначена официално за счетоводител за по 4 долара на час. Тя идва веднъж седмично от Сан Франциско и слага ред в отчетите на Джобс. Рон Уейн прави фирмената емблема в натруфения викториански илюстрационен стил, изобразяваща Нютон под едно ябълково дърво, а отдолу изписва един цитат от поета Уърдсуърт: „Самотен ум, завинаги скитащ в непознати морета.“ Странно мото, може би адекватно описание на душевността на Уейн, но не много подходящо за компютъра на „Епъл“. Вероятно би било по-добре да използва друг стих на Уърдсуърт, посветен на Френската революция: „Блаженство бе да бъдеш жив в онази утрин; да бъдеш млад, бе истинският рай!“ По-късно Возняк възкликва:

– Чувствах, че участваме в най-великата революция на всички времена. И бях страшно щастлив.