Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

За да съберат необходимите пари, Возняк предлага калкулатора си HP 65 за 500 долара, макар че в крайна сметка купувачът успява да отбие половината от цената. Джобс пък продава фолксвагена си за 1500 долара. Новият собственик обаче го издирва две седмици по-късно и казва, че двигателят се повредил, затова Джобс се съгласява да поеме половината от ремонта. Въпреки тези малки неприятности двамата събират около 1300 долара работен капитал; имат схемите на продукта и план. На път са да направят собствена компютърна фирма.

Раждането на „Епъл”

След като са решили да основат компания, трябва да измислят име. Джобс пак заминава за фермата „Всички заедно“ да подрязва дръвчетата. Когато се връща, Возняк го взема от летището и по пътя за Лос Алтос обсъждат различни варианти за име. Обмислят думи от стандартния технически жаргон като Matrix („Матрица“), неологизми като Executek („Егзекютек“) и дори някои откровено скучни имена като „Пърсънал Къмпютърс Инкорпорейтид“. Крайният срок изтича на другия ден, когато Джобс трябва да попълни документите. Накрая предлага компютърът да се казва „Епъл“ („Ябълка“).

– Това бе една от плодовите ми диети – обяснява той. – Тъкмо се връщах от ябълковата градина. Звучеше забавно, духовито и не стряскащо. „Eпъл“ – „ябълка“ – щеше да тушира страховитото звучене на „компютър“. Освен това щяхме да влезем в телефонния указател преди „Атари“.

Казва на Возняк, че ако до следобеда на другия ден не им хрумне нещо по-сполучливо, ще остане това. Така и става.

„Ябълка“. Много сполучлив избор. Името внушава добронамереност и простота. Звучи едновременно нестандартно и нормално като парче сладкиш. Носи привкус на алтернативна култура, хармония с природата и в същото време е съвършено американско. Освен това една до друга двете думи „компютър“ и „ябълка“ звучат забавно противоречиво.

– Не звучи логично – казва Майк Марккула, който скоро след това става първият председател на новата компания. – Кара те да се замислиш. Ябълка и компютри, изобщо не си пасват! Но точно това кара името да изпъква.

Возняк все още не е готов да посвети цялото си време на начинанието. Сърцето го тегли към „Хюлет-Пакард“, затова иска да запази дневната си работа там. Джобс осъзнава, че му трябва съюзник, който да му помага да вразумява Воз и да бъде арбитър при разногласия. Затова поканва приятеля си Рон Уейн, позастарелият инженер от „Атари“, който навремето е имал фирма за ротативки.

Уейн знае, че няма лесно да накарат Возняк да напусне „Хюлет-Пакард“, пък и не е необходимо да става веднага. По-важното е да го убедят, че създадените от него компютри трябва да са собственост на „Епъл“.

– Воз имаше бащинско отношение към интегралните схеми, които проектираше, и искаше да може да ги използва в други устройства или да ги предостави на „Хюлет-Пакард“ – разказва Уейн. – Ние с Джобс осъзнавахме, че схемите ще бъдат сърцето на „Епъл“. Два часа спорихме с Воз у нас, но накрая го убедих.

Основният му аргумент е, че един велик инженер може да запише името си в историята само ако обедини усилията си с един велик търговец, а за тази цел идеите му трябва да станат собственост на фирмата. Джобс е толкова благодарен на Уейн, че му дава 10-процентов дял от компанията, което му отрежда ролята на арбитър при евентуално несъгласие с Возняк.

– Двамата бяха много различни, но бяха силен екип – споделя Уейн.

Джобс понякога го хващат дяволите, докато Воз е толкова наивен, сякаш го управляват ангелчета. Джобс е неразумно смел, което му помага да постига каквото реши, даже ако трябва да манипулира хората. Той е обаятелен, дори хипнотичен, но също хладен и жесток. Возняк, напротив, е срамежлив и непохватен в общуването, което го прави по детински очарователен.

– В някои отношения Воз е много умен, но е като някакъв мъдър отшелник; адски е скован, когато трябва да преговаря с непознати – обяснява Джобс. – Двамата бяхме много добър екип.

Друго, което им помага, е възхищението на Джобс от инженерния талант на Воз и възхищението на Воз от търговския усет на Джобс.

– На мен никога не ми е хрумвало да преговарям с някого и да се бутам в бизнеса, но Стив умееше да се обади на някой непознат и да го убеди да работи с него – спомня си Возняк. – Понякога беше груб към хора, които не смяташе за много умни, но с мен никога не се е държал зле, дори в последните години, когато може би не съм оправдавал докрай очакванията му.

Дори след като убеждават Возняк, че схемите на новия му компютър трябва да станат собственост на „Епъл“, той се чувства задължен да ги предложи най-напред на „Хюлет-Пакард“, защото работи там:

– Смятах за свой дълг да кажа на хората от компанията какво съм проектирал, докато съм работил за тях. Това беше най-правилното и най-моралното.

Затова прави демонстрация пред ръководството през пролетта на 1976 г. Главният директор е впечатлен и явно се двоуми, но в крайна сметка казва, че продуктът не е от интерес за „Хюлет-Пакард“. Било любителска работа и поне за момента не се вписвало в сериозната пазарна стратегия на компанията.