Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

През 60-те години в Сан Франциско и долината Санта Клара се събират различни културни течения. Едното е електронната революция, която започва с бума на военната промишленост и скоро повлича фирмите за електроника, производителите на микрочипове, дизайнерите на видеоигри и компютърните компании. Заражда се и хакерската субкултура – всякакви жичкаджии, хакери, киберотрепки, аматьори и обикновени компютърни маниаци. В нея влизат инженери, които не се вписват в калъпа на „Хюлет-Пакард“, и техните деца, които не са настроени на вълната на едрите предприемачи. Има псевдонаучни групи, изследващи влиянието на ЛСД; в такива участват Дъг Енгелбарт от Изследователския център за растеж в Пало Алто, който по-късно помага при разработването на компютърната мишка и графичните интерфейси, и Кен Кеси, който възпява наркотиците в светлинно-музикални спектакли с един любителски състав. Бурно се развива и хипарското движение, произлязло от бийт поколението в района на Сан Франциско, и Движението за свободно слово в „Бъркли“. Върху всичко това се наслагват различни движения за самоусъвършенстване и духовно просветление: дзен и хиндуизъм, медитация и йога, първичен писък и лишаване от сън, независими институти и алтернативна психология.

Олицетворение на това сливане между алтернативна култура и процесорна мощ, просветление и технология, е Стив Джобс, който медитира сутрин, ходи на лекции по физика в „Станфорд“, работи нощна смяна в „Атари“ и мечтае да започне собствен бизнес.

– На това място просто се случваше нещо – каза ми той, обърнал поглед към миналото. – Най-хубавата музика дойде оттук – „Грейтфул Дед“, „Джеферсън Еърплейн“, Джоан Бейз, Джанис Джоплин; тук бяха създадени интегралната схема и неща като каталога „Цяла Земя“ (Whole Earth Catalog).

Първоначално инженерите и хипитата не се разбират добре. Много от противниците на конвенционалната култура смятат компютъра за зловещо изобретение от романите на Оруел, тайно средство на Пентагона и държавната власт. В „Мита за машината“ историкът Люис Мъмфорд предупреждава, че компютрите убиват свободата и унищожават „ценностите на живота“. Едно от изискванията за работа с перфокарти през онзи период – „Не огъвай, не мачкай, не късай“ – се превръща в подигравателен девиз на пацифистите с леви убеждения.

В началото на 70-те настъпва важна промяна. „Компютрите вече не бяха презряно средство за бюрократичен контрол, а се превърнаха в символ на личностното изразяване и освобождение“ – пише Джон Маркоф в книгата си „Какво каза мишката“ – едно изследване на сливането между алтернативна култура и компютърна индустрия. Киберделичното сливане (на страстта към компютрите и на тази към наркотиците) получава официално признание, когато Тимъти Лиъри заявява, че персоналните компютри са се превърнали в новото ЛСД, а няколко години след това перифразира знаменития си призив във „Включи, стартирай, зареди“.

Музикантът Боно, който по-късно се сприятелява с Джобс, често дискутира с него защо привържениците на рокаджийско-наркоманско-бунтарската субкултура от района на Сан Франциско в крайна сметка спомагат за създаването на персоналните компютри.

– Хората, които измислиха двайсет и първи век, бяха пушещи марихуана, обути в сандали хипита от Западния бряг като Стив, защото имаха различен мироглед – смята той. – Строгата йерархия по Източното крайбрежие, в Англия, Германия и Япония не насърчава различното мислене. 60-те години създадоха анархисткото мислене, което роди един все още несъществуващ свят.

Един от хората, които насърчават сближаването между представителите на алтернативната култура и хакерите, е Стюард Бранд. Мечтател с раздърпан външен вид, който десетилетия наред измисля забавления и нестандартни неща, той участва и в едно от изследванията на ЛСД в началото на 60-те в Пало Алто. Заедно със съмишленика си Кен Кеси организират посветения на дрогата фестивал „Трипс“, участват в началната сцена на Electric Kool-Aid Acid Test на Том Улф и помагат на Дъг Енгелбарт в звуково-светлинните спектакли за представяне на една нова технология, наречена „Демо на демотата“.

– Повечето представители на нашето поколение мразеха компютрите, защото те олицетворяваха централизираната власт – отбелязва по-късно Бранд. – Една малка прослойка обаче, която по-късно се нарече „хакери“, прие компютрите и се зае да ги трансформира в средство за освобождаване. Това се оказа царският път към бъдещето.