Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Когато се върнах след седем месеца по индийските села, осъзнах цялата лудост на Западния свят, но оцених и способността му за рационално мислене. Ако просто седнеш и се отпуснеш, ще установиш колко неспокоен е умът ти. Когато се опиташ да го укротиш, това само ще влоши нещата, но с течение на времето той ще се успокои и когато това стане, долавяш по-фини неща – тогава интуицията ти започва да разцъфва, а стане ли това, вече виждаш нещата по-ясно и си по-близко до реалността. Умът ти просто преминава на бавна скорост и ти виждаш грамадния мащаб на мига. Виждаш много повече, отколкото си виждал преди. Това е дисциплина, която се постига с практика.

Оттогава животът ми е под силното влияние на дзен. По едно време си мислех да отида в Япония и да опитам да вляза в манастира „Ейхей-джи“, но духовният ми наставник ме посъветва да остана тук. Каза, че там няма нищо, което да го няма тук, и беше прав. Убедих се в истинността на тази будистка поговорка, че ако си готов да обиколиш света, за да търсиш учител, той сам ще дойде на прага ти.

Джобс наистина намира учител в своя квартал. Шунрю Сузуки, който е автор на „Дзен разум за начинаещи“ и води будистки център в Сан Франциско, идва в Лос Алтос всяка сряда вечер, за да чете лекции и да медитира с малка група последователи. След известно време той възлага на помощника си Кобун Чино Отогава да отвори целодневен център там. Джобс става негов верен последовател заедно с приятелката си Крисан Бренан, Даниел Котке и Елизабет Холмс. Освен това започва да ходи на медитации в дзен центъра „Тасаджара“ – манастир в околностите на Кармъл, където Кобун също проповядва.

Котке намира Кобун за забавен:

– Английският му беше ужасен. Стилът му бе нещо като хайку, с поетични, цветисти фрази. Ние сядахме и го слушахме, но през половината време нямахме представа за какво приказва. Цялата работа приличаше на фарс.

Елизабет е била по-прилежна:

– Когато ходехме на медитация при Кобун, сядахме на възглавнички, а той се настаняваше на подиума. Учехме се да се абстрахираме от външните дразнители. Беше като магия. Една вечер медитирахме, докато валеше, и Кобун ни научи как да използваме външните звуци, за да се фокусираме върху медитацията.

Джобс бил най-старателен от всички.

– Ставаше много сериозен и надут, направо непоносим – спомня си Котке.

Джобс започва да се среща с Кобун почти ежедневно и на всеки няколко месеца двамата отиват някъде да медитират заедно.

– Стараех се да прекарвам колкото можех повече време с него – разказва Джобс. – Съпругата му беше медицинска сестра в „Станфорд“ и имаха две деца. Тя работеше нощна смяна, затова ходех у тях вечер. Прибираше се около полунощ и тихо ме отпращаше.

Понякога обсъждат дали Джобс трябва да се отдаде изцяло на духовно търсене, но Кобун го съветва да не го прави. Той уверява младежа, че може да развива духовността си и докато работи. Познанството им остава трайно и задълбочено; седемнайсет години по-късно Кобун ръководи сватбената церемония на Джобс.

В натрапчивото търсене на себе си Джобс се подлага на първичната терапия, наскоро разработена и рекламирана от психотерапевта Артър Янов. Методът почива върху теорията на Фройд, че психичните проблеми се дължат на потискани травми от детството; Янов твърди, че проблемите могат да се преодолеят, ако човекът отново преживее тези първични моменти, изживявайки цялостно болката – понякога с писъци. На Джобс това му се струва за предпочитане пред стандартната психоанализа, защото включва интуитивни чувства и емоционални действия, а не ра-зумен анализ.

– Не се налагаше да мислиш – споделя той. – Просто трябваше да действаш: затваряш очи, затаяваш дъх, гмуркаш се и изплуваш от другата страна по-проницателен от преди.