Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Дотича при мен, хвана ме, изцъка с език и каза: „Ти си едно бебе“ – спомня си Джобс. – Не бях много очарован от това внимание.

Индиецът го хваща за ръката, отделя го от тълпата богомолци и го завежда на едно възвишение, където има кладенец и езерце.

– Седнахме и той извади голям бръснач. Помислих, че е откачен, и почнах да се притеснявам. Оня извади един сапун и... тогава имах дълга коса... обръсна ми главата. Каза, че го правел, за да остана здрав.

Даниел Котке пристига в Индия в началото на лятото и Джобс се връща в Делхи, за да го посрещне. Двамата скитат из страната, най-често с автобус и без определена цел. Джобс вече не търси гуру, който да го научи на мъдрост, а се стреми да постигне просветление чрез естетически преживявания, лишения и аскетизъм. Така и не успява да постигне вътрешен мир. Котке си спомня как веднъж се нахвърлил с крясъци върху някаква индийка, която според твърденията на Джобс искала да им продаде разредено мляко.

В същото време Джобс можел да бъде много щедър. В град Манали открадват спалния чувал на Котке заедно с пътническите му чекове.

– Стив ми плати разходите за храна и автобусния билет до Делхи – спомня си той.

Джобс му дава и всичките си останали пари – сто долара – за да се оправи.

През седемте месеца в Индия Стив пише рядко на родителите си и получава писма само в клона на „Американ Експрес“ в Делхи, когато минава оттам. Затова те много се изненадват, когато им се обажда от летището в Оукланд и ги моли да отидат да го приберат. Веднага тръгват.

– Бях с бръсната глава, носех индийска памучна дреха, а кожата ми бе придобила наситен шоколадов тен от слънцето. Седях на летището и нашите минаха няколко пъти покрай мен, докато накрая мама каза: „Стив?“ и аз отговорих: „Здрасти!“

Прибират го вкъщи и той продължава да търси себе си. Пробва много начини за постигане на просветление. Сутрин и вечер медитира и изучава дзен, а през другото време ходи да слуша лекции по физика и инженерни науки в „Станфорд“.

Търсенето

Интересът на Джобс към източните духовни учения, индуизма, дзен будизма и търсенето на просветление не е просто временно увлечение на едно деветнайсетгодишно момче. През целия си живот той се стреми да следва много от основните схващания на източните религии, като наблягането върху основаната върху опита праджня – мъдрост или емпирично знание, което се постига интуитивно чрез концентрация на съзнанието. Години по-късно, когато седяхме в двора на къщата му в Пало Алто, Джобс сподели с мен за трайното влияние, което е оказало върху него пътуването до Индия:

Връщането в Америка беше по-голям културен шок, отколкото пристигането в Индия. Хората в селските райони на онази страна не използват ума си като нас; използват интуицията си и тя е по-развита, отколкото на който и да е друг народ по света. Интуицията е много силно нещо, по-силно от интелекта според мен. Това оказа голямо влияние върху работата ми.

Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост.