Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Робърт винаги се е представял за много духовна личност, но изгуби харизмата си и стана обикновен мошеник. Странно е, когато някой от най-духовните хора, които си познавал на младини, започне да управлява златни мини.

Прекъсването

Университетът бързо дотяга на Джобс. Той харесва „Рийд“, но не и задължителните курсове там. За своя изненада открива, че въпреки хипарската слава на учебното заведение образователните изисквания са доста строги. Когато Возняк му идва на гости, Джобс изважда учебната си програма и се оплаква:

– Искат да науча всичко това!

– Нормално. Така правят в университетите – отговаря Воз.

Джобс отказва да посещава всички занятия и ходи само на онези, на които иска – като уроците по танци, които му харесват не само заради творческата атмосфера, но и заради възможността да сваля момичета.

– Аз никога не бих отказал да посещавам лекциите по предметите, които трябва да уча – удивлява се Возняк. – Това е разликата в характерите ни.

Освен това, както споделя по-късно, Джобс започва да чувства вина, че харчи парите на родителите си за образование, от което не вижда голяма полза.

– Всички спестени с много труд пари на нашите отиваха за моето образование – казва в една от прочутите си речи в „Станфорд“. – Не знаех какво искам от живота и как университетът ще ми помогне да разбера. А там прахосвах парите, които родителите ми бяха събирали цял живот. Затова реших да напусна и да чакам всичко да се нареди от само себе си.

Всъщност Джобс не иска да напусне „Рийд“; иска само да не плаща високите такси и да ходи единствено на занятията, които са му интересни. Колкото и да е удивително, ръководството на университета приема.

– Беше очарователно любознателен – спомня си заместник-деканът по учебната дейност Джак Дъдман. – Не приемаше нищо за истина, докато не го провери сам.

Дъдман позволява на Джобс да ходи на занятия и да живее в общежитието при приятелите си дори след като престава да плаща таксите.

– Щом прекъснах, вече можех да не ходя на лекциите, които не ми бяха интересни – споделя Джобс.

Сред интересните е курсът по калиграфия, който привлича вниманието му, когато вижда няколко красиво оформени плаката в студентското градче.

– Научих за серифните и несерифните шрифтове, за различните разстояния при различни комбинации от букви, за тайните на добрата типография. Всичко това бе красиво, поучително, артистично по начин, който науката не може да отрази. Беше вълнуващо.

Ето още един пример как Джобс съзнателно търси пресечната точка между изкуство и техника. Във всичките му продукти по-късно технологиите са комбинирани с изящен дизайн, елегантност, емоция, дори романтика. Той е сред водещите създатели на лесния и приятен за ползвателя графичен интерфейс. Курсът по калиграфия сe оказва много важен.

– Ако не бях отишъл на този курс в колежа, „Мак“ нямаше да има различни шрифтове и пропорционално разделени букви. И тъй като Windows изкопира „Мак“, сигурно нямаше да ги има в никой персонален компютър.

В същото време Джобс води бохемски живот в околностите на „Рийд“. През повечето време ходи бос, а при сняг – със сандали. Елизабет Холмс му готви, като се старае да се съобразява с безумните му диети. Той връща бутилки от безалкохолно, за да печели джобни, продължава да посещава безплатните неделни обеди в храма на Кришна и стои с яке в неотоплявания преустроен гараж, където живее за 20 долара на месец. Когато му трябват пари, работи в лабораторията на факултета по психология, където поддържа осветлението, използвано за изучаване на животинското поведение. Крисан Бренан идва да го вижда от време на време. Връзката им е непостоянна, през повечето време той я занимава с душевните си терзания и стремежа си към просветление.

– Навърших пълнолетие в едно вълшебно време – разсъждава по-късно Джобс. – Съзнанието ни бе възвисено от дзен и ЛСД.

Дори по-късно в живота си той приписва заслугата за просветеността си на психотропните вещества:

– Употребата на ЛСД беше дълбоко преживяване, едно от най-важните неща в живота ми. Този наркотик ти разкрива, че медалът има и друга страна. Когато ефектът премине, вече не си го спомняш, но го знаеш. ЛСД изостри сетивата ми за онова, което е важно: да създаваш велики неща, а не просто да печелиш пари; да оставиш колкото можеш повече в историята и човешкото съзнание.

ГЛАВА 4

„Атари” и Индия

Дзен и изкуството да създаваш игри

„Атари”

През февруари 1974 г., след като се мотае осемнайсет месеца в „Рийд“, Джобс решава да се върне при родителите си в Лос Алтос и да си потърси работа. Това не е трудна задача. При разцвета на електрониката през 70-те притурката с обяви в „Сан Хосе Меркюри“ съдържа шейсет страници с предложения за работа в областта на компютърните технологии. Едно от тях привлича вниманието на Джобс: „Печели пари, докато се забавляваш!“ Същия ден Джобс влиза в офиса на производителя на видеоигри „Атари“ и заявява на директора на „Човешки ресурси“ – малко стъписан от раздърпания му вид – че няма да си тръгне, докато не го вземат на работа.