Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

С Котке често играят кригшпил – германска игра от XIX век на основата на шаха, при която двамата противници седят с гръб един към друг; всеки има собствена дъска и фигури и не вижда какво прави другият. Трети човек изпълнява ролята на арбитър, като казва дали ходовете, които искат да направят, са позволени или не, и всеки се опитва да разгадае действията на противника.

– Най-лудата игра, която съм играла с тях, беше по време на една адска буря – спомня си Холмс, която тогава била арбитър. – Седяхме пред камината. Двамата бяха надрусани до козирката и движеха фигурите толкова бързо, че едва следях ходовете им.

Друга книга, която силно повлиява на Джобс като първокурсник, е „Диета за малка планета“ от Франсис Мор Лапе, който възхвалява ползите от вегетарианското хранене за човека и за цялата планета.

– Тогава почти окончателно се отказах от месото – споделя той.

Тази книга обаче засилва склонността му да залита в крайности, които включват промивки на стомаха, гладуване или продължително консумиране само на един или два вида храна като моркови или ябълки.

Двамата с Котке стават сериозни вегетарианци през първата си година в колежа.

– Стив беше по-голям маниак от мен – спомня си Котке. – Ядеше само овесени ядки „Роман Мийл“.

Двамата ходят на един кооперативен пазар, където Джобс си купува кутия от зърнената закуска, която му стига за около седмица.

– Купуваше сушени фурми, бадеми и много моркови. Имаше една сокоизстисквачка „Чемпиън“ и си правехме сок и салата от моркови.

Приятелите му си спомнят, че кожата му понякога придобивала оранжев оттенък.

Манията за диети на Джобс се задълбочава още повече, след като прочита „Здравословна диета без слуз“ от Арнолд Ерет – диетолог фанатик от германски произход от началото на XX век. Убеждението на автора е, че човек трябва да се храни само с плодове и зеленчуци с ниско съдържание на скорбяла, които според него предотвратяват образуването на вредна слуз; освен това е привърженик на редовното прочистване на организма чрез гладуване. Така дори овесените ядки изпадат в немилост – заедно с хляба, зърнените продукти и млякото. Джобс започва да предупреждава приятелите си за опасната слуз, която дебне в кифлите им.

– Хвърлих се в това по типичния за мен маниакален начин.

Веднъж с Котке изкарват цяла седмица само на ябълки. После Джобс минава на още по-сурови пости. Започва с двудневно гладуване, а по-късно опитва да не яде по цяла седмица и повече, като пие само вода и от време на време поема малки количества листни зеленчуци.

– След седмица започваш да се чувстваш прекрасно. Кипиш от енергия, защото не се налага да смилаш толкова много храна. Бях в отлична форма. Чувствах се, сякаш мога да отида пеша до Сан Франциско, когато си поискам.

Вегетарианство и дзен будизъм, медитация и духовност, ЛСД и рок – Джобс се отдава на всички импулси, станали емблематични за търсещата просветление студентска субкултура от онзи период. И макар че в „Рийд“ почти не се занимава с това, в душата му остава искрица от увлечението му по електрониката, което един ден ще се съчетае удивително добре с останалите му качества.

Робърт Фридланд

Един ден, за да припечели малко пари, Джобс решава да продаде електрическата си пишеща машина IBM. Влиза в стаята на студента, който му е предложил да я купи, но го заварва да прави секс с приятелката си. Джобс понечва да си излезе, но другият младеж го поканва да седне и да изчака, докато свършат.

– Казах си: „Ама че откачено!“ – спомня си Джобс.

Така започва познанството му с Робърт Фридланд, един от малкото хора в живота на Джобс, способни да го завладеят с обаянието си. Той възприема някои от харизматичните черти на Фридланд и години наред гледа на него като на гуру – докато не решава, че е шарлатанин.

Фридланд е с четири години по-голям, но все още не се е дипломирал. Той е син на бивш концлагерист от „Аушвиц“, изградил успешна кариера на архитект в Чикаго, и първоначално учи в „Боудоин“ – либерален хуманитарен колеж в щата Мейн. Като първокурсник обаче е арестуван за притежание на 24 000 таблетки ЛСД на стойност 125 000 долара. Местният вестник отпечатва негова снимка – с чуплива руса коса до раменете, усмихнат, докато полицаите го отвеждат. Осъден е да прекара две години във федерален затвор във Вирджиния, но е пуснат под гаранция през 1972 г. Есента на същата година отива в „Рийд“, където веднага се кандидатира за председател на студентския съвет, като заявява, че трябва да изчисти името си от „несправедливото набеждаване“. И го избират.