Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Шантавостта на Джобс е от цивилизования вид. Той току-що е започнал продължилия до края на живота му експеримент със самоцелни диети, като яде само плодове и зеленчуци и затова е тънък като клечка. Тренира да гледа хората в очите, без да мига, и да мълчи продължително, след което внезапно заговаря със скорост на картечница. Тази странна смесица от съсредоточеност и разсеяност в комбинация със стигащата до раменете коса и проскубаната брадичка му придават вид на побъркан шаман. Поведението му се колебае между харизматичното и зловещото.

– Тътреше се насам-натам с вид на побъркан – спомня си Бренан. – Излъчваше песимизъм, сякаш бе обгърнат от мрачно поле.

Джобс вече взема ЛСД и дава и на Бренан – в една пшеничена нива край Сънивейл.

– Беше страхотно – спомня си той. – Тогава много слушах Бах. Изведнъж цялата нива гръмна под звуците му. Това беше най-великото чувство в живота ми до този момент. Почувствах се като диригент сред житата.

През лятото на 1972 г., след завършването му, с Бренан се преместват в барака сред възвишенията над Лос Алтос. „С Крисан отиваме да живеем в планината“ – съобщава един ден на родителите си. Баща му побеснява: „В никакъв случай! Само през трупа ми!“ Това става скоро след скарването им заради марихуаната. Тъй или иначе той прави каквото е решил. Казва „довиждане“ и си тръгва.

Крисан прекарва голяма част от времето си през това лято в рисуване. Прави една картина на клоун, която Джобс закачва на стената. Той пише стихове и свири на китара. На моменти се държи изключително хладно и жестоко с нея, а друг път е обаятелен и умее да й налага волята си.

– Беше просветен, духовен и в същото време жесток – сподели ми тя. – Много странна комбинация.

В разгара на лятото Джобс едва не загива: фиатът му се запалва, докато кара по булевард „Скайлайн“ към планината Санта Крус с приятеля си от училище Тим Браун. Тим поглежда назад и вижда, че от мотора излизат пламъци. Джобс отбива. Въпреки скарването им баща му идва да изтегли фиата.

Докато търси как да изкара за нова кола, Джобс помолва Возняк да го закара в колежа „Де Анса“, за да прегледа обявите за работа на таблото. Виждат, че търговският център „Уестгейт“ в Сан Хосе търси студенти, които да се маскират и да забавляват децата на клиентите. Така за по три долара на час Джобс, Возняк и Бренан надяват тежки костюми и маски и почват да играят Алиса, Лудия шапкар и Белия заек. Возняк, с добродушната си и чистосърдечна нагласа, го намира за много забавно:

– Казах, че това е голям шанс за мен, защото обичам децата. Мисля, че Стив го смяташе за скапана работа, но аз го възприемах като забавно приключение.

Джобс наистина не харесва работата:

– Умирах от жега, костюмите бяха тежки и след време ми идваше да фрасна някое хлапе.

Търпението никога не е било сред добродетелите му.

Университетът „Рийд”

Седемнайсет години по-рано, преди да го осиновят, родителите на Джобс са поели официално задължение да му осигурят университетско образование. Затова през цялото това време работят усилено и прилежно спестяват за студентския му фонд, който по времето, когато завършва гимназия, е скромен, но достатъчен. Джобс обаче е станал още по-своенравен и не се старае да ги улесни. Първоначално обмисля идеята изобщо да не ходи в университет.

– Ако не бях постъпил в университета, щях да отида в Ню Йорк – смяташе той, размишлявайки колко различен би бил неговият свят (а може би и нашият), ако бе избрал друг път на развитие.

Когато родителите му настояват за университетско образование, той реагира с агресивно бездействие. Изобщо не иска да чуе за щатските учебни заведения като „Бъркли“, където учи Воз, въпреки че са най-евтини. Не го блазни и „Станфорд“, който е буквално на няколко преки от тях и е много вероятно да му даде стипендия.

– Децата, които отиваха в „Станфорд“, вече знаеха с какво искат да се занимават – сподели пред мен. – Не бяха много творчески настроени. Аз исках нещо творческо и интересно.

Избира си „Рийд“ – частно либерално учебно заведение в Орегон и едно от най-скъпите в страната. Един ден, когато е на гости на Воз в „Бъркли“, баща му се обажда да му каже, че е приет в „Рийд“. Двамата с майка му се опитват да го разубедят да постъпи там и изтъкват, че е прекалено скъпо за тях. Джобс обаче поставя ултиматум: или „Рийд“, или нищо. Както винаги, те отстъпват.