Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Никога не съм се гордял толкова с нещо, което съм конструирал – признава той. – Все още смятам, че е невероятно.

Една вечер Возняк се вдига от „Бъркли“ и отива у Джобс, за да тестват устройството. Пробват да се обадят на чичо му в Лос Анджелис, но набират грешен номер. Все едно – устройството работи. „Ало? Обаждаме ви се безплатно. Безплатно!“ – изкрещява Возняк в слушалката. Човекът от другата страна на линията е объркан и сърдит. Джобс се включва: „Обаждаме се от Калифорния! От Калифорния! Със синя кутия!“ Това вероятно още повече е объркало човека, защото той също бил в Калифорния.

Отначало използват синята кутия за забавления и шеги. Най-смелата от тях е, когато се обаждат във Ватикана. Возняк се представя за Хенри Кисинджър и иска да говори с папата. „Тука сме на среща в Москва и трябва да говорим с отеца!“ – заявява той. Казват му, че часът е 5:30 и папата спи. След малко пак се обаждат и успяват да се свържат с някакъв епископ, който уж щял да им превежда. В крайна сметка не се добират до папата.

– Разбраха, че не е Кисинджър – спомня си Джобс. – Обаждахме се от улична кабина.

Тогава стигат до повратен момент, който определя по-нататъшния модел на партньорските им отношения. На Джобс му хрумва, че могат да използват синята кутия за нещо повече от обикновено хоби – могат да започнат да ги произвеждат и продават.

– Събрах останалите части – кутия, захранване, клавиатура – и изчислихме на каква цена можем да ги пуснем – обяснява Джобс, като така очертава ролите, които двамата приятели ще играят по-късно в „Епъл“.

Готовият продукт е с размерите на две тестета карти. Частите струват 40 долара и Джобс решава да го продават за 150.

Двамата си измислят прякори – Возняк става Бъркли Блу, а Джобс – Оуф Тобарк. Започват да разнасят устройството из общежитията и да правят демонстрации, като го свързват с телефон и слушалка. Обаждат се в лондонския „Риц“ или на автоматичния номер за слушане на вицове в Австралия.

– Направихме над сто сини кутии и продадохме почти всички.

Забавленията и приходите свършват в една сънивейлска пицария. Двамата се канят да тръгват за „Бъркли“ с една току-що завършена синя кутия. Джобс има спешна нужда от пари и бърза да направят продажбата, затова предлага устройството на няколко души на съседната маса. Те проявяват интерес и той ги завежда до близката кабина, където за демонстрация се обажда в Чикаго. Клиентите казват, че трябва да отидат до колата, за да вземат пари.

– И тъй, с Воз отиваме до колата, оня тип се качва, бърка под седалката и вади патлак – разказа ми Джобс. Никога до този момент не бил виждал дуло на пистолет толкова отблизо. – Насочва патлака към корема ми и вика: „Давай кутията, пич.“ Трескаво мислех какво да направя. Вратата беше отворена – можех да я затръшна върху краката му и да си плюем на петите, обаче рискувах онзи да ме застреля. Затова бавно и много внимателно му подадох кутията.

Доста странен обир. Крадецът дори дава на Джобс телефонен номер и му казва, че ще му плати устройството, ако работи. По-късно Джобс се обажда на номера и непознатият му обяснява, че не разбира как се използва кутията. Затова Джобс в типичния си сладкодумен стил го убеждава да се срещнат на обществено място. В крайна сметка обаче решават да не рискуват с друга среща дори при шанса, макар и малък, да спечелят 150 долара.

Партньорството им проправя пътя към едно по-голямо съвместно приключение.

– Ако не бяха сините кутии, нямаше да има „Епъл“ – разсъждава Джобс. – Сто процента съм сигурен. С Воз се научихме да работим заедно, добихме увереност, че можем да решаваме технически задачи и дори да произвеждаме нещо. – Освен това създават малка платка, способна да управлява инфраструктура за милиарди долари. – Не можете да си представите каква увереност ни вдъхна това.

Возняк стига до същия извод:

– Може би не беше хубаво, че ги продавахме, но така видяхме какво можем да направим с моите технически умения и неговите идеи.

Приключението със сините кутии полага основите на едно зараждащо се партньорство. Возняк е добрият магьосник, който създава някое полезно изобретение и щедро го дава на хората, а Джобс измисля как да го направи лесно за използване, да му придаде подходящо оформление, да го представи на пазара и да изкара от него пари.

ГЛАВА 3

Лекции, дзен и ЛСД

„Ако не бях постъпил в университета...”

Крисан Бренан

Към края на последната си година в „Хоумстед“, през пролетта на 1972 г., Джобс започва да излиза с Крисан Бренан – негова връстничка, но все още в единайсети клас. Тя е много красиво момиче – синеока, със светлокестенява коса, високи скули и крехка фигура. Крисан преживява тежко разпадането на брака на родителите си и това я прави много уязвима.

– Работихме заедно по едно анимационно филмче, после започнахме да излизаме и тя стана първото ми истинско гадже – спомня си Джобс.

По-късно Бренан казва:

– Стив беше малко шантав. Затова се влюбих в него.