Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Не казва нищо на приятелите си. Така или иначе седемнайсетгодишните момчета търсят друга тръпка.

В Деня на благодарността през абитуриентската си година Возняк отива в Колорадския университет. Заради празника учебното заведение е затворено, но той намира един студент от техническия факултет, който го развежда из лабораториите. Воз моли баща си да го пусне да учи там, макар че таксите за образование извън щата идват малко солено на семейството. Двамата сключват сделка: той ще учи в университета една година, но после ще се премести в общинския колеж „Де Анса“. След като отива в Колорадо през есента на 1969 г., прекарва толкова много време в измисляне на номера (като да печата купчини листовки с надпис: „Никсън да го духа“), че го скъсват на два изпита и трябва да прекъсне. Освен това написва програма за пресмятане на числата на Фибоначи, която толкова затормозява университетските компютри, че ръководството заплашва, че ще го накара да плати разходите. Затова с готовност спазва сделката с родителите си и се прехвърля в „Де Анса“.

След една приятна година в колежа Возняк прекъсва, за да припечели малко пари. Намира си работа в една фирма-производител на компютри за Калифорнийския отдел по превозните средства и един от другите служители му прави невероятно предложение. Колегата му ще осигурява микрочиповете, а Воз ще сглоби един от компютрите, които е скицирал по-рано. Возняк решава да използва възможно най-малко чипове – за по-интересно, а и за да не прекалява с щедростта на колегата си.

Голяма част от работата върши в гаража на един приятел в квартала – Бил Фернандес, който още е в гимназията „Хоумстед“. За да се подкрепят при тези сериозни усилия, консумират големи количества лимонада „Крагмонт“ – отиват с колелата до супермаркета „Сейфуей“ в Сънивейл, връщат бутилките, вземат си депозита и купуват още безалкохолно.

– Затова го нарекохме „лимонадения компютър“ – спомня си Возняк.

Става дума за изчислителна машина, която умножава числа, въведени с комбинация от ключове, и показва резултата в двоичен код, с няколко лампички.

Когато компютърът е готов, Фернандес казва на Возняк, че трябва да се запознае с едно момче от гимназията: „Казва се Стив, и той като теб обича да погажда номера и да сглобява разни електронни джаджи.“ Това е може би най-важното гаражно запознанство в Силициевата долина след посещението на Хюлет в гаража на Пакард двайсет и две години по-рано.

– Дълго време седяхме на тротоара пред къщата на Бил и си разказвахме разни случки, най-вече за кофти номера, които сме погодили, и за електронните устройства, които сме направили – спомня си Возняк. – Имахме страшно много общо. Обикновено ми беше доста трудно да обяснявам на хората върху какво работя, но на Стив веднага му ставаше ясно. Харесах го. Беше слаб, жилав и кипеше от енергия.

Джобс също е впечатлен:

– Воз беше първият човек, който разбираше от електроника повече от мен. Веднага го харесах. Беше по-голям от мен, но малко незрял за годините си, тъй че нещата се балансираха. Воз беше адски умен, но емоционално бе на моето ниво.

Освен интереса към компютрите двамата имат и сходен музикален вкус.

– Това бе невероятен период в историята на музиката – спомня си Джобс. – Човек се чувстваше като съвременник на Моцарт и Бетовен. Наистина.

Именно Возняк отваря очите на Джобс за музиката на Боб Дилън.

– Издирихме един тип от Санта Крус, който публикува статия за него. Дилън записваше всичките си концерти, но явно около него имаше доста неморални хора, защото незаконни копия на записите можеха да се намерят навсякъде. А онзи тип имаше всичките.

Събирането на записи на Дилън скоро става съвместно начинание.

– Двамата обикаляхме Сан Хосе и Бъркли и разпитвахме за пиратски презаписи на Дилън – разказва Возняк.

– Купувахме брошури с текстовете на песните му и ги разучавахме до късно през нощта. Думите на Дилън стимулираха творческото ни мислене – добавя Джобс. – Имах над сто часа записи, включително всички концерти от турнето през 1965 и 1966 г.

Става дума за турнето, на което Дилън излиза с електрически акомпанимент.

И двамата си купуват мощни магнетофони ТЕАК.

– Използвах моя на ниска скорост, за да побера максимален брой записи на една ролка – обяснява Возняк.

Джобс не остава по-назад:

– Вместо големи колони купих две страхотни слушалки. С часове се излежавах и слушах.

Джобс организира клуб в гимназията, където пуска музика, прави светлинни спектакли и... измисля кофти номера! (Веднъж залепят боядисана в златисто тоалетна чиния върху седалката на една редосеялка.) Въпреки че вече са завършили, Возняк и приятелят му Алън Баум обединяват сили с Джобс в края на предпоследната му година, за да организират подобаващо изпращане на абитуриентите. Четири десетилетия по-късно, докато ми показваше училищния комплекс, Джобс спря и посочи мястото, където бяха погодили онзи номер:

– Виждаш ли онзи балкон? Там сготвихме белята със знамето, която затвърди приятелството ни.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное